ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дневникът на една майка под карантина: щурм към аптеката

Дневникът на една майка под карантина: щурм към аптеката

Дните се нижат бавно и монотонно – home office майката работи тройно (ей така – чисто терапевтично), за да не слуша мрачните статистики за зарази, епидемии, нечовешки условия на труд на медиците, решения на щабове, депутатски своеволия. Тя има само една мисъл в главата – да пребори гадовете с тонове сапун, дезифектанти, аюрведа и позитивни ритуали за добро здраве

Решена на всичко в името на любимите си, тя се е подготвила като за война. Има всичко – витамини, минерали, ибупрофен за температура... И тогава бомбата избухва ... Някой, някъде, в някоя социална медия взел че казал, че ибупрофенът е смъртоносен във времена на коронавирус. Ами сега?! Главата ѝ бучи, причернява ѝ, не може да си поеме въздух... Какво да прави, как да постъпи правилно в това време разделно?!

След два часа пред компютъра, в които всеотдайната майка успява да прочете 121 материала на тема вирусология и фармакология, тя е решена! Критичните ситуации се нуждаят от спешни мерки. Трябва да се впусне в най-опасната мисия на живота си – ходене до аптеката. 

И тогава – пред невярващите погледи на децата си – тя се дегизира. Измъква от дъното на гардероба дрехите, нарочени за пролетното почистване. Защото, нали, не се знае точно какви зарази дебнат навън. А и ако се наложи, няма да ѝ е жал да ги изгори ритуално, за да задуши и последната гад, която съсипа живота ѝ в последната седмица. Нахлузва маска, една такава обикновена (казват и доста ненадеждна), придобита от някоя загрижена приятелка преди време. Знае, че има броени минути да стои навън... Но майчиното сърце е огромно, а саможертвата необходима. 

И тя прави немислимото... Първо плахо пристъпва извън пределите на дома, после усеща слънчевите лъчи върху лицето си, почти се усмихва, след като спомени от един друг живот, нахлуват в нея. Но почти веднагически се взима в ръце, решително крачи към близката аптека, като се моли горещо, да не се сблъска с непреодолимо препятствие. 

И тогава ги вижда: майка с две момчета в тийнейджърска възраст. Малко преди решителния сблъсък, тя пронизва тази безотговорна жена със смразяващ поглед (винаги работи с мъжа ѝ!!!) и с резки и решителни движения преминава през семейството самоубийци в страничен подскок (добре, че не скатаваше много често от часовете по физическо). Тя почти успява. Още малко и ще е там. 

Отваря вратата на аптеката със свито сърце. И поглежда вътре невярващо. Няма ГИ. Онези пенсионери и бременни жени, които се тълпят ежедневно там. Тя е САМА. Наистина САМА. Е, сама с две същества от далечна планета – със сини латексови ръкавици, огромни бели маски с филтри и пластмасови очила на лицата.

Чудни времена – на изолация и нашествия на извънземни... Трябват ѝ още секунда-две, за да осъзнае, че тези "същества" са милите аптекарки, които познава от един друг живот... Разбира се, не пречи те да са взети от извънземните и да са върнати с изтрити мозъци... но за това някой друг път.

Задъхана от вълнение и изтощение, майката под карантина се мята към касата, опитвайки се на пресекулки да разкаже всичко, което е научила в последните часове от областта на фармакологията и вирусологията. И бива прекъсвана още на първото изречение: "Ама, моля ви се, защо четете такива неща?! Я по-добре си купете спирт и повече витамини. Е, ако държите на парацетамола, вземете и него!". Майката героиня не е много сигурна защо точно ѝ трябва 70% спирт, но за да не изглежда непросветена, със светнали очи го прибира в торбичката, която предварително е напръскала с дезинфектант

И се отправя по пътя към дома. А сърцето ѝ пее. Да, току-що изхарчи половин заплата за илачи и както изглежда ще се наложи да се лиши от бленуваните нови обувки, но какво от това. Нали здравето е безценно! 

 

Дневникът на една майка под карантина: Home school

 

 

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...