Начин на живот

Драгоманското блато

Птиците са най-голямото богатство на Драгоманското блато. Те могат да бъдат наблюдавани и снимани с голям успех.

В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #МястотоПроектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. На същата дата през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони с международно значение, известна като Рамсарската. В рамките на тази конвенция има много доклади и проекти за устойчив и екотуризъм, които се считат за особено полезен подход както по отношение на дивата природа, така и спрямо местното население. [[more]] В списъка на Рамсарската конвенция България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 35 273 хектара. Това са: Атанасовско езеро, Комплекс „Беленски острови“, Дуранкулашко езеро, остров Ибиша, Шабленско езеро, местност „Пода“, Поморийско езеро, Комплекс „Ропотамо“, езеро „Сребърна“, езеро „Вая“. През 2011 г. Министерството на околната среда и водите допълва националния списък на страната с влажни зони с международно значение с „Карстов комплекс Драгоманско блато“, който включва едни от последните опазени в България карстови блата. Това е най-новата влажна зона за страната, включена в списъка на Конвенцията на 11 февруари 2011 г.

Драгоманското блато се намира на около един километър от Драгоман, на 701 метра надморска височина. Площта, която заема, е около 300 хектара (приблизително около 480 футболни игрища), а най-дълбокото място извън каналите е около два метра. То е най-голямата естествена карстова влажна зона в България. Пъстрата мозайка от тръстика, папур, камъш, острица и открити водни площи оформя живописен пейзаж и приютява редица редки и защитени видове. От най-известните видове са алдровандата (aldrovanda vesiculosa) – хищно плаващо растение, срещано единствено в Драгоманското блато, водната лилия, блатния ирис, шахматовидната ведрица, ниската теменуга.

Птиците са най-голямото богатство на Драгоманското блато. То е важна спирка за мигриращите водолюбиви птици, тъй като се намира на древния прелетен път „Via Aristotelis“. Досега в района са установени 220 вида, 125 от които гнездят и отглеждат поколението си тук. Блатото е жизненоважно за гнезденето на два световно застрашени вида – белооката потапница (aythya nyroca) и ливадния дърдавец (crex crex). Сред новите гнездящи видове са сивата патица, кафявоглавата потапница, големият гмурец, голямата бяла чапла (гнезди и отглежда потомството си в Драгоманското блато от 2007 г.), сивата и ръждивата чапла, големият и малкият воден бик, речният дъждосвирец и др. Видрата е един от най-редките бозайници, които обитават блатото; сред влечугите често срещани са обикновената блатна костенурка и жълтоухата водна змия – безопасен и неотровен вид. Тук се размножават и шест вида жаби и два вида тритони.

Драгоманското блато е единственото в България с карстов произход, което му придава особено природозащитно значение. Заедно с влажните ливади от град Драгоман до село Църклевци то е обявено за орнитологично важно място. Блатото и областта „Чепън“ са определени за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие (програма CORINE Biotopes).

Осигуряването на добре управлявани устойчиви туристически практики, както и информация за туристите относно значението на влажните зони са важни предпоставки за опазването на всички влажни зони по света и гарантират дългосрочните ползи за местните общности, дивата природа, икономиките и биологичното разнообразие.

Туризмът във влажните зони предоставя ползи на хората и дивата природа както на местно, така и на национално ниво – по-силни икономики, устойчив поминък, здрави хора и процъфтяващи екосистеми. В глобален мащаб е известно, че най-малко 35 % от рамсарските места в света декларират определено ниво на развитие на туристически дейности в тях.


Драгоманското блато е било пресушено през 30-те години на XX в. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция. За дълъг период животът в блатото замира, а заедно с това от България изчезват два вида растения – мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия. Изчезва и едно от най-големите гнездовища на водолюбиви птици във вътрешността на страната и едно от последните находища на жерава преди изчезването му като гнездящ вид в България.

В резултат на спирането и изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и има шанса да бъде една от малкото възкръснали влажни зони у нас. Един от основните проблеми на тази влажна зона – водният режим, в голяма степен е решен. Другият проблем – качеството на водите, които постъпват в блатото, е на път да се реши с изграждането на нова пречиствателна станция на отпадъчните води на Драгоман. Броят на гнездящите птици в района се увеличава от 80 двойки от 11 вида (непойни) през 1999 г. на 150 двойки от 15 вида през 2003 г. и 700 двойки от 22 вида през 2008 г. През 2006 г. възниква нова чаплова колония. През 2008 г. колонията вече наброява 8–9 двойки голяма бяла чапла (най-важно място за гнездене на вида в България), 8–10 двойки ръждива и 2–3 двойки сива чапла.

Екотуристическата инфраструктура в района на Драгоманското блато все още е недостатъчно разработена, а пешеходните маршрути са с немаркирани пътеки. Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ е изградено опознавателно мостче, водещо до укритие за наблюдение на птиците, населяващи блатото.

Птиците могат да бъдат наблюдавани и снимани с голям успех. Преди блатото се намира Посетителският център „Драгоманско блато“. Центърът разполага със зала за презентации на площ от 100 кв. м; в него е разположена и единствената в България експозиция за влажните зони. Посетителите му могат да се запознаят с историята на местността чрез електронен интерактивен модул. Това е първият и единствен специализиран център около София, предназначен за срещи, уроци, лекции и семинари на ученици и природозащитници. За учениците има разработена специална образователна програма, която по интересен и любопитен начин представя влажните зони в България. В Центъра се продават допълнителни информационни материали и сувенири.

Непосредствената близост на блатото до Чепън планина предлага възможности за пешеходен туризъм. Варовиковата Чепън планина e с най-висок връх Петровски кръст (1 206 м) и в нея се срещат редица редки и ендемични растения като урумово лале (Tulipa urumoffii), сръбско звънче (Edraianthus serbicus) и др. На връх Петровски кръст се намира тракийско светилище на бог Сабазий. Маркираният маршрут за пешеходен преход по Чепън планина е със средна трудност и преминава през разнообразните местообитания на планината. Дължината му от 13 км се изминава за около 5–6 часа.

Друг туристически обект, който се намира в близост до Драгоманското блато, е църквата „Свети Петър“ в село Беренде, както и средновековната църква „Свети Никола“ в село Калотина. В близост до Драгоманското блато е разположена и друга влажна зона – Алдомировското блато.

Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.