Дубай със сигурност е една модерна приказка със силен футуристичен елемент. Замайващо е човек да види как наистина небето е границата на човешките възможности. Буквално.
Била съм в Дубай два пъти, все за по около 24 часа между полети. За мен лично сам по себе си Дубай не е дестинация. С всички съществуващи полети, свързващи Европа и Азия, Дубай е именно хъб. Но хъб, който заслужава да бъде разгледан, тъй като Дубай без съмнение е градът на крайностите.
Междуконтиненталните полети са изтощителни, така че при резервация на полети през Дубай предпочитам опцията "мулти-сити", която ми дава възможност да прекарам една нощ в удобен хотел. Да, повечето хотели в Дубай са скъпи, но пък, от своя страна, знаят много добре как да ме накарат да се чувствам като принцеса. Така че Даунтаун Дубай, в близост до Бурж Калифа, е предпочитаната ми локация.
Въпреки това задачата да стигнем пеша до най-високата сграда в света, не бе никак лесна. Тъй като всички сгради наоколо са екстремно високи, нашите възприятия за разстояния се променят. Дори когато виждах Бурж Калифа буквално "ето там", ни отне около 20 минути да стигнем до него. Последният път се отправихме от хотела към Бурж Калифа с автомобил и въпреки това ни отне около 10 минути. Безкрайната пътека до небостъргача заедно с безумната жега обаче ни водеха към невероятно изживяване.
Входът за Бурж Калифа се намира в търговския център Дубай Мол. Всички любители на красивите витрини, бъдете много внимателни! Въпреки че са изключително привлекателни, повечето магазини тук са по-скъпи, отколкото в Европа, така че не се ентусиазирайте, особено покрай цялата дюти-фрий реклама.
Най-високата тераса за посещение на Бурж Калифа се намира на етаж 124 - това е на 452 м от обща височина на сградата 829.8 м. Асансьорът изкачва разстоянието за около една минута, така че не се притеснявайте, ако усетите лек дискомфорт в ушите. Гледката отгоре обаче ще ви остави безмълвни. Или поне аз така се почувствах и двата пъти.
Наистина си мислех, че второто ми посещение няма да е толкова запомнящо се, както първото, но грешах сериозно. Защото да стоя на 452 м височина и да наблюдавам как всички небостъргачи наоколо се "раждат" от праха в пустинята, е наистина вдъхновяващо. Да, това за мен е Бурж Калифа - невероятно вдъхновение, че мечтите действително се сбъдват, и че небето е единствената граница, когато искрено желаеш нещо.
Ако искате да видите танцуващите фонтани от терасата на Бурж Калифа, препоръчвам ви първо да се консултирате с разписанието. Когато посетих Дубай за пръв път през 2014 г., фонтаните "танцуваха" на всеки 30 минути, но когато се върнах две години по-късно, спектакълът радваше посетителите едва 3 или 4 пъти дневно. Предполагам, Дубай е поел по по-зелен път. Друга разлика, която забелязах за двегодишния интервал между посещенията си, бе това, че климатиците в търговските центрове вече не бяха толкова студени, колкото първия път, така че разликата в температурата вече не бе двойна (навън - 40 градуса, вътре - около 18).
Докато все още сте в Дубай Мол, не пропускайте Аквариума. Посещението му се заплаща, но през огромната му стъклена стена спокойно могат да се наблюдават различни видове риби и акули, без такса вход.
Точно срещу Бурж Калифа и Дубай Мол се намира сравнително малкият търговски център Сук Ал Бахар. В него няма интересни скъпарски магазини, но това, което винаги ме впечатлява тук, е традиционната арабска атмосфера.
Съвет: Ливанският ресторант Абд-Ел Уахаб в Сук Ал Бахар разполага с тераса с гледка към Бурж Калифа, а съгласувано и с разписанието на танцуващите фонтани, бихте могли да обядвате на “първата редица” на спектакъла.
След обяд вземете метрото от Дубай Мол до Златния пазар (Gold Souk). Въпреки че метростанцията има вход откъм търговския център, вървяхме в продължение на 20 минути (без да преувеличавам), докато стигнем до самата метростанция. Вече в метрото, обърнете внимание, че първите два вагона (поне бяха) са предназначени само и единствено за жени и деца. Тъй като аз се качих в един от следващите вагони, нямаше нищо, което да напомня учтивост (да не кажа дори уважение) поради факта, че съм жена в "неспециален" вагон. Повечето мъже, използващи метрото, бяха изключително груби, опитвайки се да се доберат първи до свободната седалка.
Чувайки наименованието "Златен пазар", незабавно си представях нещо подобно на Сук Ал Бахар - традиционен покрит пазар. Тук обаче грешах. И това, което ме посрещна там на място, никак не ми хареса. Първо, на излизане от метрото бях шокирана да видя тази друга, може би дори по-реалистична визия на Дубай. Нямаше нищо общо с Дантаун. Нямаше небостъргачи, нито идеална организация. Вместо това видях мръсотия и бездомници. По пътя към Златня пазар ни предложиха евтини смартфони и парфюми и осъзнах как бих могла да асоциирам тази картина с множество места по света, които съм посетила, и все пак ми беше трудно да повярвам, че е част от Дубай. И въпреки това беше. Почувствах как моята арабска приказка, в която бях допреди едно пътуване с метрото, се разпадаше.
Когато пристигнахме на Златния пазар, картината не се промени особено. Очевидно традиционен пазар на това място не съществува. Само открит пазар с множество малки магазинчета, чиито витрини бяха отрупани в златни накити.
За следваща спирка в горещината избрахме Емирейтс Мол, но отново не за пазаруване. Поръчахме си парче чийзкейк в Cheesecake Factory и седнахме близо до прозореца. Ние се наслаждавахме на сладкото изкушение, а от другата страна на стъклото някои караха ски в Ски Дубай.
Ако ви е любопитно да го посетите, Atlantis The Palm се намира в близост до Емирейтс Мол (сравнително близо за Дубай, разбира се). Взехме такси от Емирейтс Мол до Палмата, но не правете нашата грешка да освободите таксито. Всичко в комплекса е достъпно само за клиенти и като не-такива се оказа трудно дори да си намерим ново такси. Единственото нещо, което наистина ме изненада, беше бризът, който идваше от морето - беше горещ! Това запали любопитството ми за температурата на морската вода. [[more]]Следващата ни спирка бе Джумейра. Посетихме още един традиционен пазар, може би един от най-известните в Дубай - Сук Мадинат. Интересен е, но лично на мен любим ми остава Сук Ал Бахар. След като излязохме от Сук Мадинат, продължихме по ул. "Джумейра", докато стигнахме входа на Бурж Ал Араб. За съжаление, от другата му страна могат да продължат само клиенти, но охраната е приятелски настроена към туристи като мен, искащи да щракнат още една снимка.
Точно до входа на Бурж Ал Араб има аквапарк. Ако имате време, насладете му се - предполагам, че е страхотно и разхлаждащо изживяване насред сухата пустинна жега. На мен все още не ми се е отдала тази възможност.
Продължихме все направо по ул. "Джумейра", минавайки покрай няколко огромни и луксозни хотелски комплекса, докато най-накрая открихме уличката вляво, която да ни отведе до "обществения" плаж. Най-накрая! Намерихме я! Вървяхме в продължение на поне половин час, попадайки постоянно на хотелска охрана, настояваща да напуснем хотелския комплекс. И така няколко пъти. Не минахме покрай хотел, между чиито сгради да не се изгубим. Но намерихме плажа! И успяхме да пристигнем точно навреме за залеза. Не дойдохме тук да плажуваме и да си почиваме. След полета, който ни предстоеше малко по-късно, щяхме да сме по-близо до тази част от почивката си, но не и в Дубай. Не и на този плаж. Тук просто искахме да усетим температурата на морската вода и да се насладим на залеза. И двете ме изненадаха неочаквано.
Морската вода… Сигурна съм, че съм опитвала супа, по-студена от нея. Никога не бях усещала толкова топла вода на краката си, освен под душа. Не знам точната й температура, но определено е най-топлата морска вода, до която някога съм се докосвала. А пясъкът наподобяваше повече прах, отколкото плажен пясък. Е, все пак се намираме в пустинята...
Залезът, от своя страна, беше невероятен. Пустинният пясък му придава магически блясък. Или може би просто бях отново в моята арабска приказка. Не исках да знам. Исках просто да се насладя на гледката. О, а каква само бе тя!…
Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.
