Има такива местенца из нашата родина, където сякаш времето е спряло. Където имаш чувството, че в сенчестите улици, в китните дворове, в следобедната тишина се крие тайната на щастливия и дълъг живот, така немислим в големия град. [[more]] Етрополе е едно от най-познатите ми старопланински градчета, пътят ми често ме е водил там и, въпреки че го познавам добре, сега се опитах да го погледна с други очи, за да мога да го разкажа и на вас. За мен най-забележителното в Етрополе е релефът - равно поле, с разположен върху него градът, което внезапно и като че без предупреждение се превръща в стръмни планински склонове. Няма посока, в която да погледнеш, и да не видиш планината, мълчалив, но внушителен фон на градските пейзажи. Като говоря за пейзажи, не мога да не спомена ужасното наследство на социалистическото градоустройство, което е завещало на етрополчани едни панелни блокчета, които направо ти се иска да изтриеш от света с едно движение.
Иначе това, без което Етрополе нямаше да е същото, е Историческият музей, Часовниковата кула и Килийното училище, едно от първите в страната. Всички градски забележителности са дело на местни майстори, умилително свидетелство на таланта и вдъхновението на едни други поколения, които въпреки тогавашните си тегоби, пак са опитвали да правят хубаво, само ние не можем и все нещо ни пречи.
Остава да спомена и Етрополския манастир "Света Троица", който е на пет километра от града и който е известен с две неща – книжовната и калиграфска си школа, която ни е оставила 76 уникални ръкописа, както и че е бил местното убежище на Васил Левски. Наблизо до манастира има един малък водопад, който също е местна забележителност.
