Вярвате ли, че в силата на вашите желания се съдържа магия? Че ако искате нещо наистина много силно и искрено, то ще се случи?
Ще ви разкажа една история (една от няколко подобни), която, ако не ви убеди, то поне се надявам да ви накара да се замислите. Вие може би ще кажете: "Да, но на мен такива неща не ми се случват." Чувала съм го много пъти. Е, разликата между вас и мен е, че аз НАИСТИНА вярвам, че ще отида на тези места, колкото и далечни и екзотични да ми изглеждат и колкото и скъпи да са за джоба ми. Понякога, всъщност често, нямам си и на идея как ще се случи едно или друго от желанията ми. Но аз просто вярвам... не, знам, че ще дойде ден, когато това ще се случи.
През юни миналата година поех на соло пътуване до Норвегия. Бях си направила плана, резервирала местата за нощувка, купила картата за влаковете… И нямах търпение да поема на път с раницата.
Докато си изготвях маршрута, много се чудих дали да включа Вос в програмата си. Планът ми беше да направя обиколка на източното крайбрежие от Кристиансан до Тронхайм, като използвам през повечето време влакове, за една отсечка ферибот и за друга автобус. Единственото отклонение щеше да бъде до Ферланд, който е доста изолиран от света, но пък се намира в най-вътрешния ръкав на един от фиордите и в подножието на най-големия ледник в Европа.
А голямото чудене дали да включа Вос в програмата беше поради факта, че снимка на Вос преди няколко години ме накара да включа Норвегия в списъка си с желани дестинации. Винаги, когато съм мислила за Норвегия, съм си представяла и съм искала да отида на това конкретно място. Само че, когато организирах пътуването си, се оказа, че Вос остава малко встрани. И че всъщност няма да имам време за него. Накрая реших, че ще видя толкова много места и толкова природни красоти, че мога да мина и без Вос. Обаче Вселената явно вече е била започнала работата по това мое желание. Нещо, за което аз си нямах ни най-малка представа, защото дотогава не знаех как работи Вселената.
Денят, в който трябваше да напусна Берген и да пропътувам лъкатушещия покрай фиорда път до Ферланд с автобус, бе неделя. А в неделя в Норвегия нищо не работи. Така аз и няколко други пътуващи, половината от които чужденци, се оказахме чакащи на автогарата доста дълго време, докато не осъзнахме, че автобусът няма да дойде. Изпаднах в лека (все още) паника. Знаех, че селото на края на фиорда е далеч и че няма много алтернативи за транспорт до него.
Разбрахме, че пътят е блокиран от паднали камъни (!) и този ден автобус няма да има. И каква беше алтернативата?
ВЛАК ДО ВОС!!! И след това автобус до Ферланд. Мина ми през ума: "Ето, дава ми се втори шанс." Но бях толкова притеснена от смяната на плановете и от факта, че не знаех в колко часа ще мога да хвана автобуса от Вос, че не отдадох голямо значение на тази мисъл. Чак когато след малко повече от два часа слязох от влака във Вос и тръгнах да търся терминала за автобусите, осъзнах, че е БИЛО ПИСАНО.
Имали ли сте моменти, когато по време на пътувания попаднете на място, което сякаш директно се свързва с душата ви по някакъв неописуем, но много осезаем начин? Изпитвали ли сте емоционална връзка с място, което, макар да виждате за пръв път, ви спира дъха не само с красотата си, но и с енергията, която излъчва?
Минах откъм гърба на жп гарата, където спираха автобусите. В началото не видях гледката към фиорда заради стотиците деца и родители, които се изсипаха заедно с мен от влака. Оказа се, че този ден има турнир по детски футбол, и зелената поляна, обточваща фиорда в близост до културния център на града, бе заета от безброй паркирани коли и разграфени игрища. Цялата тази какофония от детски ентусиазъм обаче по никакъв начин не нарушаваше безметежното усещане за зелена вечност; сякаш хората бяха само гарнитура, нещо краткотрайно, което нямаше ни най-малка власт над величествената природа, обграждаща градчето.
Научих, че автобусът ми е след пет часа, а след това трябва да хвана още един, преди да стигна до селцето Ферланд. Притесних се, защото нямах представа колко време отнема пътуването и дали изобщо ще успея да стигна дотам този ден, или ще ми се наложи да пренощувам някъде по пътя. Но нямаше какво да направя и реших да се възползвам от подарения ми шанс. Пообиколих наоколо, но денят беше толкова горещ, че реших да се скрия някъде на сянка. И си намерих местенце пред дървено бунгало, което сякаш бе излязло от някоя народна скандинавска приказка.
"Разпънах софрата" на тревата. Добре че имах в раницата сандвичи, вода и други дребни вкусотии. И останах втрещено вгледана във водите на фиорда пред мен. Бавно започнах да си спомням снимката, която бях видяла от Вос преди години. Същото огледално отражение във водата, същата безметежност… За едно нещо обаче снимката не ме беше подготвила. Цялото ми пътуване из Норвегия беше като поклонение и връщане към себе си. Норвегия, с нейното спокойствие и недокосната природа, е една от малкото дестинации, които носят на човек естествено спокойствие; такова, което те кара да започнеш да чуваш отново говора на душата си, който градският шум и непрекъснатото съприкосновение с други хора потискат, без да го съзнаваш. Но Вос, от всички места, които посетих в Норвегия, бе мястото, на което усетих това най-силно.
Петте часа, прекарани там, ми дадоха много. Като в транс, между съзнателното и подсъзнателното, гледах и слушах живота около мен, а всъщност чувах и усещах вътрешния си глас.
Не мога да ви дам съвети какво да посетите или правите във Вос, защото моето преживяване там не беше туристическо. Знам само, че Вос е норвежката столица за активен туризъм – зимни спортове, каяк, планински преходи, рафтинг и други. И всъщност целта на тази статия не бе да ви подтикна да посетите Вос. Макар че ще се радвам и това да направи. Докато пишех тези редове, единственото ми желание бе да ви покажа, че МОЖЕТЕ да посетите което място си поискате на света. Много жени ми казват, почти извинявайки се: "Ами аз не пътувам много…". Разбира се, че СЕГА не пътувате много. Имате малки деца, нямате финансови възможности или имате други задължения. Но това не означава, че в бъдеще няма да имате повече възможности. Трябва да вярвате в това! За всяко нещо в живота си има време. Всичко е въпрос на приоритети. И на баланс. И на Вселенски закони.
Хората, на които не им "се случват" такива неща, са хората, които не вярват, не са взели Решението. И съответно не търсят начини. Защото, когато си решил, че рано или късно ще направиш нещо, ти подсъзнателно търсиш начини за осъществяването му. И колкото и време да мине, колкото и търпение да е нужно, накрая мечтата ви става реалност. Но не защото просто сте "искали" нещо да ви се случи, а защото сте били РЕШИЛИ, че ще се случи, и подсъзнанието ви е работило тихо, но упорито, за да направи желанието ви реалност.
"Когато мислите ти са ясни и непоколебими, започни да ги изричаш като истини. Казвай ги на глас. Използвай великата повеля, която извиква съзидателната сила. "АЗ СЪМ" е най-силното съзидателно утвърждение във Вселената. Онова, което мислиш и което кажеш след думите "АЗ СЪМ", задвижва въпросните преживявания, извиква ги в твоята реалност. …Това е единственият начин на действие, който Вселената познава." (из "Разговори с Бога", Нийл Доналд Уолш)
Гери започва да изследва света преди много години, докато живее в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
