ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На следобеден чай в двореца на принцеса Даяна

На следобеден чай в двореца на принцеса Даяна

Беше невероятно слънчев и мек ден в Лондон. Добре познатите дъждовни дни в сиви нюанси сякаш бяха истории от друг град, от някакъв друг Лондон. Пътеките в Хайд Парк бяха изпълнени от хора, а ние с приятелката ми се бяхме насочили към другата страна на парка – към двореца Кенсингтън. В двореца Кенсингтън е живяла принцеса Даяна, а в галерията му се сервира един от най-известните лондонски следобедни чайове.

Дворецът Кенсингтън е един от по-малко помпозните дворци в Лондон. Можете да минете покрай него, без да му обърнете внимание, ако не беше паметникът на кралица Виктория. Като компенсация за своя безличен външен вид, е с перфектно местоположение. Позициониран в края на парка, дворецът заедно с градините си е едно от най-популярните и предпочитани места за посещение в Лондон.


Русия спира туристическите визи за българи
ОТ ГРАДА
4 юли 2022 | Общество

Русия спира туристическите визи за българи

„Москва ще отговори по съответния начин в ситуацията с изгонването на руски дипломати от България“. Това...

След дълга и приятна разходка (въпреки колоездачите, движещи се почти със скоростта на светлината и напомнящи ми за Амстердам) открихме галерията, където се сервира следобедният чай. „Какво е това, по дяволите?!“, си помислих. „Каква е тази опашка?!“. Бях решила, че това място е нещо като тайна, слабо известно за туристите. Колко наивно от моя страна! Е, почакахме. Бяхме вече тук и не можехме да си тръгнем, без да опитаме следобедния чай... Не всеки ден имам възможност да пия чай в двореца на Даяна!

След петнайсетина минути най-накрая ни настаниха на маса. Добре позиционирана в средата на галерията, от нея можех да наблюдавам смесицата от клиенти, без да ги притеснявам. Двамата италианци в елегантни костюми на масата отсреща си угаждаха с обяд, придружен от бутилка охладено бяло вино. Двете дами на масата отляво определено бяха от моето племе – травъл блогъри. На края на галерията пък имаше група от най-малко десет мюсюлманки, които празнуваха нещо. Напълно разбирах избора им на място за парти – обстановката и атмосферата наистина внасяха празнично настроение.

И тогава ни сервираха чая и триетажната чиния с тортички, сандвичета и ролца. Цялото ми внимание се насочи към това, което бе в красивите чинии и чаши пред очите ми. Естествено, веднага започнах да правя снимки (как иначе мога да споделя с вас това преживяване?!). Пък и не бях единствената. Момичетата вляво правеха същото. Докато опитвах ролцата и сладкишите, бях малко изненадана. Те всички бяха безвкусни!

За да бъда съвсем честна с вас, трябва да кажа нещо: вярвам, че има много по-добри места за следобеден чай в Лондон. Обстановката в „Оранжерията“ е красива, сервитьорите са учтиви и порцеланът е фин. Чаят е добър (но просто добър, не изключителен, запомнящ се и т.н.), сладкишите са с приемлив вкус, но не незабравими, какъвто е например сладкишът „Дженовезе“ от сладкарницата на Мария Граматико в село Ериче, Сицилия.

Хареса ми бялото на стените, копринените покривки и ризите на персонала. Светлината нахлуваше в галерията и шумът от разговорите на хората наоколо беше приятен като ромон от поток. За мое съжаление обаче, зеленината беше много малко. Само няколко ъгъла бяха деликатно украсени с дървета в саксии. Все пак нали това е оранжерия, къде бяха цветята?!

Не срещнахме херцога и дукесата на Кеймбридж (тоест принц Уилям и Кейт Мидълтън), настоящите жители на двореца. А аз дори се чудя – как могат да живеят в средата на цялата тази какофония? Туристи и лондончани вървят буквално през задния им двор.

Но да оставим аристократичния начин на живот на техни величества и да се съсредоточим върху най-важния въпрос – заслужава ли си парите и усилието следобедният чай в Кенсингтън Гардънс?  Моята присъда: струва си да опитате веднъж, но със сигурност не трябва да съжалявате, ако не можете да го направите. Както казах, вероятно има по-добри места за автентичен британски чай и когато намеря едно (или повече), със сигурност ще го споделя с вас. Като човек с известен опит, мисля, че формулата „стойност за пари“ тук е малко небалансирана. В „Оранжерията“ не получавате достатъчно стойност за парите си (следобедният чай с всичко включено струва 30 паунда на човек). Усещането е в голяма степен за туристическа локация, а автентичността е изчезнала. Това е наистина жалко, защото мястото има наистина голям потенциал. Навярно сантименталната връзка на двореца и градините му с любимката на цял свят – принцеса Даяна, е най-големият магнит, който привлича и до ден днешен хората тук.

 

Гери започва да изследва света преди много години, докато живее в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във FacebookTwitterPinterest или Instagram.

Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.