ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Едно момиче открива Мексико

Едно момиче открива Мексико

Пристигаме в Мексико. Обяд е. Слизаме от автобуса на автогарата в градчето Тулум. Такава жега ме залива изведнъж, че ми е трудно да дишам и да се концентрирам. Жега и влага. Мятам раницата си на гръб и точно в този момент, около 13 часа на обяд, тя тежи поне 10 пъти повече. Тръгваме към хостела пеша. Ама наистина е непоносимо горещо. Вървим по странични квартални улички, които са доста пусти. Приведена под раницата, мога да забележа, че е мръсно и доста бедно. Хората живеят в малки къщички, най-често състоящи се от една стая. И в тази стая им е всичко, като тук всичко не е много: маса, печка, хладилник, легло. Вратите са отворени, за да става течение, и затова мога да виждам вътре. По средата на стаите в 80% от случаите има опънат хамак. Някои от обитателите на къщите са навън, седнали на тротоарите. Баща, само по къси панталонки, и две момченца седят и ни оглеждат любопитно.

След двайсетина минути стигаме до хостела. Казва се Day Tripper и има климатик!!! Харесва ми — ярки цветове, простор, чисти бани и тоалетни, хубава кухня и чудно приятен покрив с хамаци за релакс. В помещението, в което спим, климатикът е пуснат на 18 градуса и е доста хладно, но завеските до всяко легло предпазват от измръзване. Хостелът е нов или по-скоро реновиран. Чисто новата собственичка е красивата руса Бояна от Сърбия. Запознала се с приятеля си във Ванкувър, след като преди това поживяла в Китай. И двамата помислили, помислили и решили да си вземат хостел в Мексико. Това е първата от много други истории, които ме вдъхновяват по време на цялото ни пътуване. Как човек може рязко да промени живота си и да направи нова, огромна стъпка в съвършено различна посока.

На следващия ден Слав работи, а аз тръгвам из Тулум. Центърът е съвсем близо до хостела. Харесва ми. Съвсем спокойно се разхождам. Шарено и шумно е. Срещам две доста бременни жени, разхождащи се бодро на жегата, навили блузките си и заголили големи коремчета. Има много магазинчета и заведения. Туристическо е, но не прекалено. Някои от магазинчетата са в задната част на къщите, а отпред хората си живеят. На едно място приготвят обяда и в магазинчето ухае на готвено. Купувам си страхотна зелена рокля и малко портмоненце. Меря роклята в тоалетната, защото няма пробна. Дори успявам да се спазаря и взимам роклята с 10% отстъпка. И това – при положение че не знам испански. Научила съм някои числа, но и човекът от магазина знаеше малко английски, та ни се получи пазарлъкът.

Стигам до Мохито бар: Batey. Отпред пише: Good Day, Bad Day, EveryDay Batey. Ето това според мен е най-якото място в цял Тулум. Тук правят 7-8 различни вида мохито – с диня, с краставица, с маракуя, с джинджифил… Аз изпивам два коктейла и леко се понапивам. Сервират ми брускети – комплимент от заведението. Запознавам се с Батей – собственикът, който се оказва италианец. Живял в Англия тринайсет години, оженил се за мексиканка и си отворил бар в Мексико. Казва ми да отидем в бара след два дни, когато е Националният празник на Мексико (16ти септември). Щяло да има две музикални банди, литературно четене на поеми и художници, рисуващи на живо. Тръгвам си щастливо опиянена след няколко снимки на разкошната, боядисана в шарено кола-костенурка пред бара.

Разбираме, че около Тулум има доста красиви плажове, но са доста отдалечени. Хрумва ми „гениалната” идея да си вземем скутер под наем и да обикаляме с него. Бояна ми казва, че на 25 км има Плаж на костенурките, които вечер излизали на брега, за да снасят яйцата си. Викам си супер!

Аз: Със скутера ще стигнем за нула време до плажа.
Слав (учуден поглед): Добре… Ти кога стана толкова смела, че предлагаш да се разкарваме със скутер из Мексико?!
Аз: Ооо, какво толкова! Взимали сме си скутери на разни други места! Колко може да е различно?

Тайно се поздравявам, че явно наистина съм станала смела. Отиваме до мястото, където дават скутери под наем към 18 часа – вече се смрачава. „Офисът” е дървена барачка, нормално прашна и нормално мръсна. В момента 16-годишно (според мен) момче движи бизнеса и седи зад бюрото. Не е свръхлюбезно, но нека да кажем, че е леко отегчено след работния ден. Докарват ни един скутер. Мятаме се на него и след 10 минути сме пак тук, за да го върнем, защото не пали винаги, издава странен шум, а е и доста нестабилен. От „офиса” точно си тръгват други двама клиенти. Единият е с кървящ крак. Казват ни: „Внимавайте... тук е така.” Хм.

По професия, образование и последни данни Диляна е маркетинг експерт със завиден опит по специалността си. Обожава животни, обувки, философски разговори „по женски“ и театър. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa дълбоко в тях, че после й е трудно да повярва, че не живее в 1984 г., че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че утре...