ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Една жена в Мирпоа

Една жена в Мирпоа

Случи се преди няколко години. Братът на мъжа ми му бе разказвал за това малко градче, което явно е място, предизвикващо особен интерес.

Бяхме тръгнали да разгледаме най-югозападната част на Франция; там, където Франция и Испания се целуват и от докосването им се е получила интересна културна и териториална смесица, наречена страната на Баските. Пътувахме от Марсилия към Сан Себастиан и Мирпоа ни беше по път. Градчето е скътано между по-големите си събратя Тулуза и Перпинян. Вече бе станало обяд, а за французите това означава, че трябва да се яде. Затова спряхме да го разгледаме и да хапнем нещо вкусно. Откъде да знаем, че това посещение ще ни остави със смесени чувства?!


Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото
ОТ ГРАДА
17 май 2022 | Общество

Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото

Разнобой в страните от Европейския съюз за това от кога и как да се въведе ембаргото над Русия за петролни...

Лесно стигнахме центъра на града и още по-лесно намерихме място да паркираме. Нещо, което е много трудно из цяла Франция. Градчето бе като заспало, въпреки че не се усещаше опустяло. Малка уличка ни отведе до градския център, който веднага ни накара да притихнем от учудване и невъзможност да обхванем с поглед всеки един детайл.

Малкият площад, сред който сякаш се връщаш векове назад във времето, е толкова шарен и необичаен, че дори и да знаех предварително къде отивам, пак щях да изпадна в благоговение. Цветовете по фасадите на пръстените сгради ми напомниха защитна броня на рицар от средните векове. Затвореният квадрат, образуван от сградите, пък ми припомни какво е било устройството на селищата с цел защита в онези времена. Но тези първи впечатления не ме подготвиха за другите лица на Мирпоа – католическото и хипарското, вплетени в едно.

Разходихме се наоколо, зяпайки жителите и малките витрини на магазинчетата като хора, току-що паднали от луната. Къде се намирахме? Защо никога преди това не бяхме чували за това място?! Хващам се на бас, че и много от вас не са! Заради неочакваното откривателство на точно такива места продължавам да пътувам с още по-голяма страст и жажда за приключения.

В интерес на истината като че ли нямаше много голям избор от ресторанти наоколо. Може да е било съботно-неделен ден или просто хипитата да са завзели бизнеса в Мирпоа. Вече не си спомням тези подробности, но хипитата ги помня много добре – с всеки техен раста кичур и торбести скъсани подобия на панталони.

„Хипар“ (особено през 60-те) е лице с неконвенционален външен вид, обикновено с дълга коса и носещ мъниста, свързани със субкултура, включваща отхвърляне на традиционните ценности и вземането на халюциногенни наркотици.

Докато се опитвахме да преглътнем пихтиестото нещо, което трябваше да е някакъв вид къри, очите ми се уголемяваха все повече и съм сигурна че накрая са изглеждали като понички. Бяхме избрали да похапнем в „Ла Кардамон“. Тъй като това беше най-пълното с хора заведение, ние (доста наивно) решихме, че трябва да е и най-доброто. За бога, не повтаряйте нашата грешка, ако някога попаднете в Мирпоа! По масите под сенките, образувани от козирките на старите сгради, седяха хора, различни по възраст, но с доста сходни външен вид и поведение. Дългите им сплъстени коси бяха прихванати в някакъв опит да бъдат сплетени, а отнесените им погледи и цигарите в ръцете им ми казваха, че се отдават на блаженото удоволствие от наркотиците. Толкова съм била шокирана от тази близка среща с друг вид, че не съм се сетила да ги снимам.

Въпреки странните жители на това толкова старо градче (разположението на центъра на града не се е променило от XIII век) и напук на моите профански разбирания, мястото е добро и за посещения от семейства с деца.

След „обяда“ продължихме разходката, като се опитахме да надникнем и в скритите в ъглите на площада дворчета. Църквата, за съжаление затворена този следобед, представляваше свеж полъх сред огромните и мрачни католически катедрали, обичайни за Франция. Беше доста малка сграда и не заемаше централното място на площада. В двора й имаше малка много добре уредена градинка, чийто дизайн бе по-близо до английския стил отколкото до разточителната пищност на френските градини.

Не можех да се отърся от чувството, че нещо не съм „схванала“. Не можех да го разбера това място и това си е! Как в едно толкова малко градче живеят съвместно толкова различни елементи? Средновековните традиции са представени от стара архитектура и католическа вяра. Хипи обществото, възникнало през 60-те, и явно едно от последните места, където хипи движението още съществува. А съвремието се изразява в мирното ежедневие на малкия бизнес, възрастните хора и младите семейства с деца, разхождащи се наоколо.

Един следобед бе твърде кратко време, за да мога да си отговоря на този въпрос. И ако не беше буламачът, сервиран в хипи ресторанта, щях да остана с прекрасни розови спомени от този следобед. Последното нещо, което видях и което се запечата завинаги в паметта ми, са тримата старци, седящи под шарената фасада. Прозорците са окичени с цветя, а велосипедът чака кротко до тях. Имах чувството, че седят там от векове, още от времето на рицарите. Само дрехите им подсказваха, че са били родени в по-скорошни времена. А може би са едни от онези хипита, които са се отдавали на свободна любов и са марширували по пацифистките манифестации през 60-те? Никога няма да разбера.

 

Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във FacebookTwitterPinterest или Instagram.

Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.