[[more]] Чувам сирената на круизния кораб, напускащ пристанището. Този следобед, докато се връщах от шесткилометровия плаж Поетто, в автобуса се заговорих с една испанка, член на екипажа. Сега си представих усмивката й и някак странно се почувствах свързана с този кораб. Малките нишки, свързващи хората, макар и преплели се само за минута-две…
Днес не чувам зова на чайките. Дали и те са изморени като хората след двудневните празненства? Дойдох в Каляри с цел. Не че друг път го правя безцелно. Но този път беше специално. Исках да видя с очите си най-колоритния и пищен религиозен фестивал на света. Сардиния е остров. Но като че ли е цяла вселена. Трудно се побира в ума на човек как едно не толкова голямо парче земя на средата на Средиземно море, свързано като с невидими въжета на север с Европа, а на юг – с Африка, държи в пазвата си толкова огромно културно богатство. Разнообразието на субкултури е умопомрачително. Но това ще ви го покажа с някоя от следващите си статии, когато ще ви разкажа за фестивала, празника на Сан Ефицио.
С пристигането си в Каляри тръгнах да се разхождам по улиците. И много скоро смътен страх взе да стиска гърлото ми. Имаше толкова много емигранти от Африка! И всичките мъже, разбира се. Помислих си, че може би тази дестинация не е чак толкова безопасна за сама жена…
Още същия следобед обаче разбрах, че няма за какво да се притеснявам. Никаква агресия и заплаха нямаше от тяхна страна. Просто едно почти безшумно, но шарено присъствие. Шарено, защото някои от тях носеха традиционните си африкански дрехи. На следващата сутрин, от рано тръгнала да обикалям тесните улички на стария град, се чувствах така, сякаш живея тук от години. Бързо намерих най-интересните места на града, които за мен са смесица от исторически забележителности и архитектура, магазини за ръчно изработени местни сувенири, кафенето с най-добрата гледка, кафенето с най-доброто кафе, най-добрата сладоледаджийница в града и няколко пиаци, които няма как да пропуснеш, защото всяка тясна уличка те води към площад.
Първите два дни се спъвах непрекъснато в опита си да попия с очи всички онези безбройни балкончета с разнообразни цветя в саксии, градински мебели (където има място за тях) и дори да разбера как така успяват (почти) да скрият грозните климатици зад изобилието от цветя в толкова малки пространства.
А, да. Забравих да ви кажа за аромата. Ароматът на Каляри има много нотки. Също като най-добрите френски парфюми, той съдържа в себе си безброй съставки и пластове, които се разкриват постепенно и с времето. В началото беше миризмата на готвено. От сладострастното ухание на подправки, носещо се от мароканския ресторант на Via S. Margherita, през миризмата на готвеното от мамма, идващо от отворените прозорци, сетивата ми бяха толкова раздразнени от самото ми стъпване на калярска земя, че нямах търпение да седна в ресторант и да ям. Каквото и да е – с глутен, без глутен... майната им на нетолерантностите и непоносимостите!
Сутрин Каляри се превръща във вселена, населявана само и единствено от аромата на вкусни печива и кафе. Вървиш си по улицата и макар да се опитваш да не гледаш по витрините на пекарните, изложили щедро и безсрамно всичките си сладости, съвсем ясно в съзнанието си виждаш онези кроасани и други закуски с цялото им разнообразие от пълнежи – ванилов крем, шоколад, сладко от портокали и т.н.
Вечер градът оживява. Хората, сякаш допреди малко крили се като мишки по дупките си, започват да излизат и да изпълват града с весела глъч. Не бързат. Говорят дълго, преди най-после да влязат в ресторантите. Разхождат се и се смеят. Истинско удоволствие е да ги гледаш и слушаш. Едно от нещата, които ми направиха впечатление тук, е това, че хората не ръкомахат толкова, колкото в останалата част на Италия. Могат да говорят даже и с вързани ръце. И са по-топли, почти винаги готови да помогнат. Тези, които не са толкова откликващи, но все пак ти помагат, когато ги помолиш за напътствия, са онези, които не говорят английски. Просто езиковата бариера си оказва влияние. Затова не е зле да научите някоя дума на италиански преди пътуването. На мен много ми помага, че ги разбирам, дори да не мога да говоря свободно.
Каляри е лабиринт от улички, водещи те ту надолу, ту нагоре, сред остри завойчета, под арките на средновековни крепостни порти, през облагородени и обновени публични градини, покрай фонтанчета и витрини на модни магазини, през масите на малки ресторантчета, наредени плътно до стените, защото уличките са толкова малки…
И от време на време този лабиринт те отвежда, при това неочаквано за самата теб, до гледки, които спират дъха и сякаш нямат край. Имам чувството, че съм видяла Каляри отвисоко и от всички възможни страни, но знам, че не е така. Градът не е голям, но има толкова много да покаже и предложи. Ако търсите дестинация за следващото си пътуване, помислете за Сардиния! От София все още няма нискобюджетна компания, която да лети директно до Каляри, но "Алиталия" има полети почти всеки ден. А може да съчетаете пътуването и с кратък престой в Рим.
И тъкмо когато си мислех, че знам почти всичко за Каляри, новата ми приятелка тук ми разказа за фламинготата. Не успях да ги видя, не ми остана време. Обаче видях един от бившите затвори, намиращи се дълбоко под къщите в старата част на града. Стари дървени врати, обковани с големи нитове, ще ви поведат по стръмни стълби, където пещероподобни помещения веднага ще ви накарат да притаите дъх. И скоро след това ще побързате да излезете на свеж въздух, защото долу, толкова дълбоко под земята и от толкова столетия, помещенията могат да предложат само влажен, застоял и почти полепващ по дробовете въздух с миризма на мухъл.
За обичащите красивото тук има много, твърде много да се види. За архитектурата няма какво да разказвам – разнообразие и топли цветове. За морето – също. Но ако искате да си тръгнете с уникален и красив спомен от вечно слънчев Каляри, посетете магазина за ръчно изработени оригинални артикули на Via Lodovico Baylle 71.
И за да бъде пътуването ви до Каляри пълно, отделете поне половин ден за плажа Поетто. Намира се на около 15 минути с кола или автобус от Каляри. По неговото протежение (6 км) ще откриете безброй ресторанти и кафенета, прекрасни вили в средиземноморски стил, широка велосипедна алея и... море, което омагьосва с цвета си.
Ако нямате възможност да отидете и в Сицилия, и в Сардиния, бих ви посъветвала да изберете втората. Макар че обичам и Сицилия, Сардиния е по-чиста, по-спокойна, по-островна. Всъщност Сардиния е истинският италиански остров. Макар и отделена от континента, Сицилия почти го докосва. Заради отдалечеността си Сардиния е успяла да запази доста по-добре обичаите и традициите си, каквато е Сан Ефицио, празнуван пищно всяка година от вече 361 години насам. Но за него и разкошните традиционни костюми, които хората на Сардиния обличат на този ден, в следващата публикация.
Гери започва да изследва света преди много години, докато живее в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
