ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Една жена във Флам, Норвегия

Една жена във Флам, Норвегия

Денят не започна добре. Натъпкахме се в тясното влакче с дървена ламперия и седалки и веднага ми стана ясно, че това не е моето място. Бях дошла в Норвегия, за да се „върна“ към себе си, да измина своя Камино или за каквото и друго известно поклонническо приключение се сещате.

Това соло пътуване до Норвегия бе моят начин да потърся покой, за да опозная себе си и да се вслушам във вътрешния си глас, толкова успешно заглушаван от урбанизираната среда на големия град, както и от вечно недоволното и мрънкащо българско общество.


Тате ще си купи кола, ама друг път: кризата в автомобилната индустрия
ОТ ГРАДА
20 май 2022 | Общество

Тате ще си купи кола, ама друг път: кризата в автомобилната индустрия

Автомобилната индустрия заема голям дял от световната икономика въпреки проблемите със свръхкапацитета...

И така, след вече седмица, в която съм се скитала сама из Норвегия, видяла съм няколко града по южното крайбрежие, изкачила съм доста популярния Прейкестолен и съм изминала стотици километри с влак, от който се откриват гледки като от пощенски картички, се качих на влакчето за Флам. Бях виждала снимки и чела доста за това „най-красиво пътешествие с влак“ в Норвегия, нямаше начин да го пропусна!

Боже, каква глупост, помислих си, след като влакът започна да лъкатуши по кривите линии на хребетите над реките и покрай водопадите. Как можах да се подведа по такъв изтъркан маркетингов трик! Гледките, на които се наслаждавах във влака от Осло до Берген два дни преди това, бяха къде-къде по-спиращи дъха.

С мрачното предчувствие, че ще изкарам деня с горчивия вкус на разочарованието под езика, слизам на малката гара във Флам. Масата народ, изтекъл като платно коприна от влакчето, се разпръсва неусетно. Особено се радвам, че групата китайци с досадните и безкрайни фотографски опити се отдалечава в противоположна на моята посока.

Оглеждам се. Да видя как да си прекарам времето следващите три часа, преди да се кача на ферибота обратно за Берген.

Гледам – нищо особено. Селце, забодено сякаш с карфичка в една от сгъвките на фиорда. Планинският хребет високо над него прави такава сянка, че на човек му се струва, че тук лято няма. Обаче лято има. И аз съм тук точно в разгара му. Розите цъфтят по брега, лодките сноват насам-натам из водите на фиорда, хората са по къси панталони и карат колела по пътя, който ти се струва, че не свършва, а продължава безкрайно, криволичещ и следващ зигзаговите извивки на фиорда.

И тогава чуваш тишината – такава, каквато рядко ти се случва да чуеш. Не онази тишина в далечината, на която чуваш приглушените звуци от реч, смях или работещ мотор, сирени, а онази всеобхватна тишина... като вакуума, създаван от черните дупки. Ако не бяха красивите дървени къщички с разноцветни градинки и хората наоколо, щеше да е плашещо. Но не беше. Беше това, за което бях дошла в Норвегия – да чуя мислите си, незамърсявани и неманипулирани от чужда намеса.

Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.