Начин на живот

Едно момиче открива Мексико (II част)

Красавици, ягуари и оръжие

Едно момиче открива Мексико (II част)

Вечерта на 16 септември започват тържествата по случай Деня на независимостта на Мексико. Главният площад се подготвя и украсява от два дни. Очаквам луда забава по улиците, представям си как се вливаме в множество от стотици хора и танцуваме до сутринта. Всъщност главното събитие, събрало цял Тулум на площада, е конкурс за красота. E, добре — конкурс за най-атрактивна национална носия. На сцената излизат 31 страшно красиви жени с абсолютно уникални костюми (всеки мексикански щат е представен). Веднага си харесваме представителката на Юкатан. Първо, че е много изразителна хубавица, и второ, носията й я превръща наполовина в орел, наполовина в змия. Друга красавица носи такъв огромен и заплашително клатещ се шапко-тотем от пера на главата си, че хората около сцената могат всеки момент да се сдобият с лека до средна травма. Вечерта е много гореща и всички вкупом се потим и ръкопляскаме. Много бебета и малки деца също са на площада и гледат конкурса с интерес. За съжаление, не печели нашата фаворитка от Юкатан.

След края на събитието тълпата се отправя нанякъде и ние — с нея. И всички отиват къде? На лунапарк! Национален празник, конкурс за красота, лунапарк. Слав моментално се мята на едно въртящо се във всички посоки съоръжение, а аз се отправям на кратка разходка из лунапарка. Класически атракциони с много светлини, силна електронна музика и десетки превъзбудени младежи и семейства, бързащи от една въртележка към друга.

Продължаваме към любимия ми Мохито бар, за да проверим как върви партито там. Изнесени са маси на улицата, групата свири и по някакво чудо си намираме маса. Музиката е жестока — нещо средно между мексикански рок и традиционен фолклор. Viva Mexico! Пием мохито коктейли с джинджифил и краставица. Музикантите пеят и свирят от сърце, плувнали в пот. Една жена от публиката излиза при тях да танцува. Viva Mexico!!!

На следващия ден се изнасяме от хостела и потегляме към Чичен Ица — едно от новите 7 чудеса на света.

Чичен Ица (на испански Chichén Itzá) е археологически обект, древен град, представлявал политически, културен и религиозен център, приписван на цивилизацията на маите преди идването на Христофор Колумб и намиращ се в северната част на полуостров Юкатан, Мексико. В превод на езика на местните племена името означава „Кладенецът на племето ица“. От друга страна “ица” на испански често е превеждано като „магьосниците на водата“.

Пристигаме в Чичен Ица в най-голямата жега — към 2 часа следобед. На входа има десетина сергии с шапки. Ще ни трябват шапки, иначе със сигурност ще слънчасаме. Започва един пазарлък между Слав и търговците, при който той все по-сърдито им казва, че търси нещо по-евтино, а те все по-усърдно му бутат скъпи шапки. Накрая взимаме някакви и се възмущаваме от местната стратегия за продажби. В последствие се оказа, че Слав през цялото време вместо „Много е скъпо.“ е казвал: „Много е евтино.“ Продавачите са се опитвали да ни угодят през цялото време. Та, така.

Приготвила съм се за магия, усещане за древна цивилизация, храмове, от които да настръхвам, и тишина, в която да си мисля за преходността на всичко. Получавам пазар. Всички прекрасни руини са заобиколени от сергии с всевъзможни видове сувенири, килими, одеяла и тениски. Продавачите непрекъснато подвикват и подканят. Всеки от тях е снабден със специфична свирка (явно последен хит в бранша), която издава звуци на разярен ягуар. Много е хубаво на Чичен Ица, но не и като те преследват ягуари и ти продават магнитчета. Не усетихме атмосферата на свещеното място. Жалко.

Вечерта прекарваме във Валядолид. Това е нетуристическо местенце на двайсетина километра от Чичен Ица и е един от първите градове на колониално Мексико. Хубаво е. Досущ прилича на град в Испания. Вечеряме във фантастичен, изваден от миналото ресторант: голяма красива къща (в момента хотел), със зашеметяващ вътрешен двор и фонтан в средата. На входа ни посреща момиче в национална носия. Сервитьорите обслужват с достойнство и внимание. Приготвят ни гуакамоле на масата. Чувстваме се важни и специални. Тук, в тази някога богаташка къща, усещам повече дух и атмосфера, отколкото на Чичен Ица.

Излизам пред ресторанта да изпуша една цигара. Навън вали, а къщите са толкова красиви на вечерната светлина. По улицата минават коли, таксита и олеле… бронетранспортьор! Ококорвам се и се оглеждам за опасности и въоръжени хора по улиците. Не, спокойно е, поне засега. Сещам се, че всички полицаи, които сме срещнали досега по улиците, са задължително с бронежилетки, автомати и за всеки случай — пистолети.

Разходка след вечеря. Задна уличка, потънала в мрак. Предпочитам да не минаваме по нея. Отиваме до малко паркче в центъра на града. Точно е спряло да вали. Сядаме на влажните бели пейки и дишаме свежия въздух. Светлините от лампите се отразяват в мокрия паваж. До нас момиче и момче си говорят тихо на ухо. Прибираме се в хотела. По средата на банята ни доволно се е настанила хлебарка-мутант с огромно черно тяло и месести крачета. След две титанични битки с нея заспиваме. Последна вечер в Мексико.

Чудно място е Мексико. Усмихнато е. Viva Mexico, cabrones!

 

Диляна е маркетинг експерт, животоизследовател и търсач на знания. Повече от нея можете да откриете в блога й One Girl Finds.