ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Едно момиче открива Мексико (II част)

Едно момиче открива Мексико (II част)

Вечерта на 16 септември започват тържествата по случай Деня на независимостта на Мексико. Главният площад се подготвя и украсява от два дни. Очаквам луда забава по улиците, представям си как се вливаме в множество от стотици хора и танцуваме до сутринта. Всъщност главното събитие, събрало цял Тулум на площада, е конкурс за красота. E, добре — конкурс за най-атрактивна национална носия. На сцената излизат 31 страшно красиви жени с абсолютно уникални костюми (всеки мексикански щат е представен). Веднага си харесваме представителката на Юкатан. Първо, че е много изразителна хубавица, и второ, носията й я превръща наполовина в орел, наполовина в змия. Друга красавица носи такъв огромен и заплашително клатещ се шапко-тотем от пера на главата си, че хората около сцената могат всеки момент да се сдобият с лека до средна травма. Вечерта е много гореща и всички вкупом се потим и ръкопляскаме. Много бебета и малки деца също са на площада и гледат конкурса с интерес. За съжаление, не печели нашата фаворитка от Юкатан.

След края на събитието тълпата се отправя нанякъде и ние — с нея. И всички отиват къде? На лунапарк! Национален празник, конкурс за красота, лунапарк. Слав моментално се мята на едно въртящо се във всички посоки съоръжение, а аз се отправям на кратка разходка из лунапарка. Класически атракциони с много светлини, силна електронна музика и десетки превъзбудени младежи и семейства, бързащи от една въртележка към друга.

Продължаваме към любимия ми Мохито бар, за да проверим как върви партито там. Изнесени са маси на улицата, групата свири и по някакво чудо си намираме маса. Музиката е жестока — нещо средно между мексикански рок и традиционен фолклор. Viva Mexico! Пием мохито коктейли с джинджифил и краставица. Музикантите пеят и свирят от сърце, плувнали в пот. Една жена от публиката излиза при тях да танцува. Viva Mexico!!!

На следващия ден се изнасяме от хостела и потегляме към Чичен Ица — едно от новите 7 чудеса на света.

Чичен Ица (на испански Chichén Itzá) е археологически обект, древен град, представлявал политически, културен и религиозен център, приписван на цивилизацията на маите преди идването на Христофор Колумб и намиращ се в северната част на полуостров Юкатан, Мексико. В превод на езика на местните племена името означава „Кладенецът на племето ица“. От друга страна “ица” на испански често е превеждано като „магьосниците на водата“.

Пристигаме в Чичен Ица в най-голямата жега — към 2 часа следобед. На входа има десетина сергии с шапки. Ще ни трябват шапки, иначе със сигурност ще слънчасаме. Започва един пазарлък между Слав и търговците, при който той все по-сърдито им казва, че търси нещо по-евтино, а те все по-усърдно му бутат скъпи шапки. Накрая взимаме някакви и се възмущаваме от местната стратегия за продажби. В последствие се оказа, че Слав през цялото време вместо „Много е скъпо.“ е казвал: „Много е евтино.“ Продавачите са се опитвали да ни угодят през цялото време. Та, така.

Приготвила съм се за магия, усещане за древна цивилизация, храмове, от които да настръхвам, и тишина, в която да си мисля за преходността на всичко. Получавам пазар. Всички прекрасни руини са заобиколени от сергии с всевъзможни видове сувенири, килими, одеяла и тениски. Продавачите непрекъснато подвикват и подканят. Всеки от тях е снабден със специфична свирка (явно последен хит в бранша), която издава звуци на разярен ягуар. Много е хубаво на Чичен Ица, но не и като те преследват ягуари и ти продават магнитчета. Не усетихме атмосферата на свещеното място. Жалко.

Вечерта прекарваме във Валядолид. Това е нетуристическо местенце на двайсетина километра от Чичен Ица и е един от първите градове на колониално Мексико. Хубаво е. Досущ прилича на град в Испания. Вечеряме във фантастичен, изваден от миналото ресторант: голяма красива къща (в момента хотел), със зашеметяващ вътрешен двор и фонтан в средата. На входа ни посреща момиче в национална носия. Сервитьорите обслужват с достойнство и внимание. Приготвят ни гуакамоле на масата. Чувстваме се важни и специални. Тук, в тази някога богаташка къща, усещам повече дух и атмосфера, отколкото на Чичен Ица.

Излизам пред ресторанта да изпуша една цигара. Навън вали, а къщите са толкова красиви на вечерната светлина. По улицата минават коли, таксита и олеле… бронетранспортьор! Ококорвам се и се оглеждам за опасности и въоръжени хора по улиците. Не, спокойно е, поне засега. Сещам се, че всички полицаи, които сме срещнали досега по улиците, са задължително с бронежилетки, автомати и за всеки случай — пистолети.

Разходка след вечеря. Задна уличка, потънала в мрак. Предпочитам да не минаваме по нея. Отиваме до малко паркче в центъра на града. Точно е спряло да вали. Сядаме на влажните бели пейки и дишаме свежия въздух. Светлините от лампите се отразяват в мокрия паваж. До нас момиче и момче си говорят тихо на ухо. Прибираме се в хотела. По средата на банята ни доволно се е настанила хлебарка-мутант с огромно черно тяло и месести крачета. След две титанични битки с нея заспиваме. Последна вечер в Мексико.

Чудно място е Мексико. Усмихнато е. Viva Mexico, cabrones!

 

Диляна е маркетинг експерт, животоизследовател и търсач на знания. Повече от нея можете да откриете в блога й One Girl Finds.

По професия, образование и последни данни Диляна е маркетинг експерт със завиден опит по специалността си. Обожава животни, обувки, философски разговори „по женски“ и театър. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa дълбоко в тях, че после й е трудно да повярва, че не живее в 1984 г., че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че утре...