Вече познавате това момиче – Елица Бехар, или mademoisellie_, както е никнеймът й в Инстаграм – тя е маркетинг нинджа, фешън гуру, блогър и любител на пътуванията, които споделя със своите над 16 хил. последователи. Само преди няколко дни тя навърши 27, а през последната година и тя като всички нас се е замислила повече затова как да направи ежедневието си по-пълноценно. Затова днес си говорим за качественото хранене, което неизменно води и до по-качествен живот.
2020 ни научи колко е важно да се храним здравословно. Какви са твоите съвети за пълноценно хранене?
Елица: Първо бих искала да благодаря за страхотната покана да участвам в интервю за хранителни навици! За мен е голямо предизвикателство, тъй като мисля, че това е първото ми в тази сфера, но явно вече е дошло времето. Питате както най-неправилния, така и най-правилния човек за съвети. Неправилен, защото аз не съм еталон за здравословен начин на живот 100%. И никога не съм скривала този факт. От време на време може да видите сочен бургер в сторитата ми в социалните мрежи, с който съм се наградила в неделя следобед, а на следващия ден да хапвам вкусна купичка за закуска, пълна с мляко, овесени ядки, малко мед и сезонни плодове.
Факт е обаче, че преди да се случи… каквото се случи през 2020 година, аз нямах изградени навици. Хапвах на крак, в колата, понякога дори и забравях да сложа нещо в устата си, докато летя от работа към друг ангажимент, докато създавам съдържание в обедната почивка или след края на деня, когато нямах сили да сготвя каквото и да е.
За мен 2020 беше преломна във всяко едно естество и определено храненото е почти на челно място. Първо, осъзнах колко добре се чувствам, когато имам 4 хранения на ден – закуска, обяд, лека следобедна закуска и вечеря, поне 2 – 3 часа преди лягане. Да хапвам прясно приготвена храна, а не закупен пакетиран сандвич или замразена пица.
Да се интересувам от какво има нужда тялото ми. И от какво може да бъде ограничено, за да изградя баланс. За мен пълноценно хранене не е лишаване от храна, а именно обратното – предоставяне на всичко необходимо на организма ни в правилни количества, без да се прекалява.
Какво имам предвид – никога не съм се отказвала да ям паста, пица и хляб, защото това ме прави щастлива и не чувствам тежест. За сметка на това съм намалила драстично сладкото, което не е най-любимото ми ядене и нямам нужда толкова много от него, както и всичко пържено и прекалено мазно. Избягвам и газираното, освен вода. Така съм изградила свой собствен баланс, чрез който набавям необходимите вещества на тялото си, за да имам сили за работа, тренировки и да водя пълноценен начин на живот. Също така добавям, че от година насам започнах все по-често да се интересувам какво слагам на масата вкъщи, храната ми да няма изкуствени съставки и да готвим възможно най-много, за сметка на полуготовата храна, която често похапвахме преди и навън, и у дома.
Точно преди година, когато пандемията от коронавирус стана факт, пазаруването в супермаркет беше не просто необходимост, а лукс. Как пазаруваш, изготвяш ли списък, преглеждаш ли офертите или направо влизаш и купуваш интуитивно?
Елица: Тук също промяната е огромна, да не кажа нереална. Първо, преди не оценявах колко пари се дават за храна на ежедневна база. Откакто не съм в офис от 9 до 17 ч., намиращ се в търговски център, от който хапвах сутрин, обед и вечер, не съм сигурна дали не съм спестила за нова кола. Това е в кръга на шегата, разбира се, но предполагам всеки, който е останал за повече време у дома, е осъзнал каква част от заплатата му излита ненужно всеки месец в разходи за храна. Приготвена у дома, тя би струвала поне четири пъти по-малко.
Започнах да се интересувам все повече от цените на продуктите, да търся изгодни оферти и да се вълнувам къде мога да открия нещо, с което да си оближем пръстите у дома, след като си сготвим вечеря с моя годеник… и дори често пресмятам колко би ни струвало това в ресторант.
Преди – никога не съм използвала списък, а сега – пазарувам само с предварително изготвен такъв. Причината е не само защото откровено често забравям, но и за да избегна разхищението, за което до ден днешен съжалявам и не мога да си простя.
Дублирали сме продукти, забравяли сме ги в хладилника и често храна е била хвърляна в боклука. За мен това е нещо, на което всяко дете трябва да се учи от малко – нещо като правило за живота – никога да не хвърляш храна. 2020 ми даде време, в което да спра, да се огледам и да променя живота си към по-добро. Вече се старая само да надграждам това, което имам, да съчетавам с друго, което вече съм сготвила, или просто да знам, че това, което съм купила, ще влезе в употреба в близките дни/седмица.
Интервюто продължава на следващата страница...
Факт е, че когато пазаруваме в BILLA, Боби е човекът с картата от години и винаги ме спасява. С негова помощ мога да използвам намаленията, достъпни само чрез програмата за лоялност, защото аз преди често я забравях, но сега, пишейки тези отговори, си сложих reminder – да си я сваля на телефона, за да не е нужно всеки път да пазаруваме заедно (смее се). Не мога да си изкривя душата, затова ще кажа, че все пак запазвам елемента на изненада и винаги взимам по 1 – 2 неща, които интуитивно съм харесала, но това е максимумът.
Стараеш ли се да купуваш повече био продукти? Ако да, защо?
Елица: Определено да. Както вече казах, от година насам променям ежедневно навиците си и за мен е важно да знам какво слагам на масата вкъщи. Невинаги цената на био продуктите е оправдана, но когато е, ще взема био продукта за сметка на другия, който няма такъв сертификат. Обикновено това са мляко, домати и краставици – особено през зимата, мюсли, авокадо, сурови барчета, бисквити, сокове и какво ли още не.
Все пак не съм човек на крайностите и не мога да заявя, че това изцяло е моят начин на живот. Харесвам месни продукти, като луканка, пуешко филе и съм потребител на месната индустрия, макар и да се опитвам да намалявам това звено. Преди няколко години, за мое най-голямо съжаление ми се отключи алергия към риба и морски дарове, които обожавах, и няма да ви разказвам как до ден днешен вътрешно плача, когато някой похапва калмари до мен. Затова оттогава реших, че за момента не мога да се откажа и от другите хранителни продукти, които ми доставят удоволствие.
Смятам, че бъдещето е в чистата храна, която се добива по естествен и хуманен начин, така че определено био продуктите в момента доставят едно спокойствие на хората, че знаят какъв е техният произход. Дано в бъдеще знаем как е придобито всичко, което слагаме в устата си.
През последните години много фитнес гурута заклеймяват хляба. Според теб трябва ли да го изключим от диетата си?
Елица: Категорично не. Не съм специалист, нито съм фитнес гуру и не бих могла да „им взема хляба“, изказвайки се по темата. Нямам образование в тази сфера и не мога да кажа как влияе хлябът на всяко индивидуално тяло, но не познавам човек, на когото той да е навредил, ако се консумира в умерени количества и според нуждите в дадения етап от живота му.
Разбира се, че изяждането на един хляб за вечеря няма да доведе до нищо хубаво, нито тъпченето с тестени изделия от сутрин до вечер. Но като трениращ човек, мога съвсем спокойно и уверено да кажа, че ако „диетата“ ни е съчетана с физическо натоварване и е съобразена според това какво приема тялото ни и какво не, то хлябът не само няма да навреди, ами има и ще донесе много полезни съставки на тялото ни, от които то се нуждае.
Интервюто продължава на следващата страница...
Елица: Когато нямах време за по-усилени тренировки, то и хлябът бе намален в дневното ми меню. Сега, когато тренирам през ден, за мен е важно да имам енергия, която да ми дава сили да изпълня упражненията си, без да ми става лошо и да припадам, както ми се е случвало в тийнейджърските ми години. Тогава бях прочела подобни изказвания и бях преустановила приема на всякакви въглехидрати, за да гоня перфектни мерки. Както всъщност правят много подрастващи момичета с достъп до всякаква информация в интернет, които все още нямат изградено сито, през което да отсяват прочетените статии.
В момента се чувствам най-добре от всякога, защото ям чиста храна, на масата слагам разнообразни чинии, като салати, хляб с вкусни разядки, зеленчуци, които да ми дадат нужното на тялото.
Моят личен – не професионален, но изпитан от мен самата през годините – съвет е да слушате тялото си, да търсите баланса, а не крайностите, защото нито една от тях не води до нищо добро.
Ако се притеснявате от белия хляб, то разгледайте всички негови алтернативи – пълнозърнест, черен, с овесени ядки и какви ли не още предложения в пекарната на BILLA. Приготвят ги на място на всеки 30 минути и винаги са изключително пресни. Интересно за мен бе да разбера, че приготвят всичко с качествени съставки и сертифицирани професионалисти, които минават през специално обучение, което всъщност определено прави разликата.
Какво хапваш, когато нямаш време за закуска или вечеря?
Елица: Когато нямам време, хапвам кроасан. Огромен фен съм на печивата и както вече стана ясно, си похапвам не малко тесто, но пак казвам – за сметка на други ограничения и повече тренировки, за да намирам своя собствен баланс. Понякога, когато нямам възможност да си взема и кроасан с масло – само изпечени на място като тези в Пекарната на BILLA, не ям пакетирани – то и бананът е ултимативният вариант за перфектна закуска, която да ми даде енергия, но все пак да не отнема никакво време за реализация. Ако имаме време, хапвам бъркани яйца или кисело мляко с мюсли и плод.
Идеи за здравословни междинни хранения, които можем да си купим направо от супермаркета?
Елица: Когато нямам време, хапвам кроасан. Огромен фен съм на печивата и както вече стана ясно, си похапвам не малко тесто, но пак казвам – за сметка на други ограничения и повече тренировки, за да намирам своя собствен баланс. Понякога, когато нямам възможност да си взема и кроасан с масло /само изпечени на място, като тези в Пекарната на BILLA, не ям пакетирани/, то и бананът е ултимативният вариант за перфектна закуска, която да ми даде енергия, но все пак да не отнема никакво време за реализация. Ако имаме време, хапвам бъркани яйца или кисело мляко с мюсли и плод.
Интервюто продължава на следващата страница...
Имаш ли cheat meals и награждаваш ли се с нещо за хапване, когато си доволна от себе си?
Елица: Още първия път, когато получих този въпрос, се замислих и осъзнах, че аз никога не съм имала cheat meals, защото всъщност никога не съм била на стриктна диета, макар и да съм имала турбулентни периоди на отказване да се храня преди години.
Всичко, от което се ограничавам, е просто храна, която съм разбрала в годините, че не се отразява добре на тялото и стомаха ми, бих предпочела да не предизвиквам тяхното раздразнение. Позволявам си, както споменах и в началото, бургери, но само с чисти продукти. Най-добре е да са направени у дома – качествено месо, пресни зеленчуци, вкусно хлебче, всъщност нищо вредно. Когато чувствам, че имам нужда от повече храна, особено ако съм тренирала по-усърдно, си позволявам и малко повече количество, но аз не съм от хората, които имат желанието да ядат пържени картофи, плуващи в мазнина крилца или прекалено захарни десерти, като донъти и торти например.
Единственото сладко изкушение, което имам, е черният шоколад под всякаква форма, но дори с него вече нямам желанието да прекалявам. Тук отварям една интересна скоба, като вмятам, че в един период в живота ми, изяждах цял буркан течен шоколад и насила го изкарвах от тялото си, за да не го усвоя... ясно е за какво става въпрос. След този период всъщност осъзнах колко важна е храната, че тя не само не ни е враг, но е и наш приятел, стига да намерим баланса и да се вслушваме в нуждите ни.
Какви съвети би дала на дамите, които тепърва започват да изграждат своите хранителни навици?
Елица: Да не чакат да осъзнаят от какво има нужда тяхното индивидуално тяло като мен – чак на 27 години. Всички статии, съвети са общи и рядко могат да бъдат използвани върху всеки един от нас. Според мен насоката на действие не трябва да бъде "от какво трябва да се лишаваме и от какво не", а "с какво качество е храната, която слагаме на масата". Колко разнообразна е тя. С какво уважение гледаме на нея.
2020 година ме научи да съм благодарна за всеки залък, който слагам в устата си, да експериментирам с всичко, което имаме щастието да откриваме в днешно време в супермаркетите. Да не изхвърляме, а да обмисляме правилно пазара си така, че да не се налага да отива в кофата за боклук. Да се стараем да слушаме тялото си и когато сладкото не ви е толкова важно, да не го хапвате от скука.
Когато обичате паста, да не я изключвате от менюто си, а да помислите за рецепта, която да има вкусен лек сос, който да ви набави нужните вещества на тялото, без да прекалявате. Да търсите своя баланс. Четете етикети, сравнявайте и се интересувайте. Уважавайте храната, не се оправдавайте с липсата на време, защото работата не е по-важна от здравето ви. Не правете компромис с храната и уважавайте тялото си. И не изпадайте в крайности, защото по-голямо удоволствие от качествената и вкусна храна, няма!
С подкрепата на Billa
