Равноденствие е астрономическо понятие, с което се обозначава моментът от годината, когато пътят на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) пресича небесния екватор и денят, и нощта са смятат за приблизително равни по продължителност, въпреки че точното измерване показва, че денят винаги е малко по-дълъг от нощта, а от географската ширина зависи с колко точно.
Всяка календарна година на Земята има 2 равноденствия – пролетно и есенно, съответно на 20 или 21 март и 22 или 23 септември. Есенното равноденствие е един от най-пищните слънчеви празници, символизиращ равновесието и мъдростта. Изравняването на деня и нощта изобразява изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота.
Тази година то настъпва на 23 септември точно в 04:03 ч.
Това е времето на есенното равноденствие за Северното полукълбо на Земята и пролетното за Южното. Северното предвестява и първия официален ден на есента. Много от културите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието (както и слънцестоенето) като момент с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
Време за пренареждане и за намаляване на темпото, това е период на изобилие от плодове и зърнени храни. Той бележи кулминацията на усилията през годината, когато се събират и плодовете от труда ни. Почитат се даровете на Майката Природа и енергиите на земята и небето, които подхранват растенията и осигуряват изобилна реколта.
С нарастването на нощите мислите се обръщат навътре. Време за размишления върху уроците от изминалите месеци и приготовления за студения сезон, който ще дойде с нови поуки и мъдрост. Почитат се по-възрастните членове на фамилията, решават се и се планират парични въпроси. Подготвя се зимнината.
Както си подредите нещата сега, така ще се реализират те през следващата година.
В старогръцките митове се смята, че това е времето, когато Персефона слиза при своя съпруг – богът на подземното царство Хадес и прекарва при него 6 месеца в годината. Това отключвало тъгата на нейната майка – богинята на плодородието Деметра. Тъгата на богинята се разпростирала по цялата Земя и довеждала зимата.
Кръстовден е: желанията се сбъдват, а денят и нощта се кръстосаха
