Полетът е кратък и г-ца Х. се оказва в сърцето на Европа, преди да успее да прочете пътеводителя, оставен на седалката й. Ако всички пътища водят към Рим, нея пък я доведе нещастната любов на нейна приятелка, чийто завършек остави половин празен гардероб и един неизползван самолетен билет.[[more]]Питам я видяла ли е папата. “Дааа бе, да затрия цял ден заради един дядо с шапка!” (Да ме прощават вярващите.)
Трудно й е на г-ца Х. да си формулира просто и разбираемо хаотичната мисъл. Затова пише – пише списъци, писма, есемеси. Написа ми и мейл – седмица след като се завърна.
“Чао, бамбина!
Това Италия е само за сърдечно устойчиви хора, да знаеш! Всичко им е по-по-най, всичко е много, всичко е на върха! Не знам дали е вечен тоя град, но със сигурност е магнетичен до степен на пристрастяване. За прост пример: шести ден ям паста на обяд и пица вечер. Та за да не се разпилявам излишно, ето ги – петте НАЙ:
1. Кафето. Причина номер едно да имаш сърдечни проблеми след пребиваване в Италия. Верно, две глътки е, ама... то аромат, то вкус – върхът на сладоледа, гучито на модата, ерос-рамацотито на музиката. Това е то, италианското еспресо!
2. Мъжете. Ох... Значи... Ако някоя жена твърди, че не е впечатлена от тамошните мъже, не се прави на интересна, а лъже, че е ходила изобщо, лъжкинята с лъжкиня! Защото, то колко пък да се правиш на интересна? Не можеш си изкриви толкова душата. Гледаш го – той изпънат, излъскан, ризата му риза, коланът му колан. Разбира се – в тон с обувките (без нито една прашинка по тях). Прическата поддържана, брадата – оформена. И хич не ти пука с какво се занимава и на колко е години, защото в ей тоя момент като го обхванеш хубаво с поглед, тез ми ти хормони на щастието като тръгнат... мамма миа!
3. Площадите. Много са им хубави! Широко, фонтани, джелато, улични музиканти. Е, верно, малко е мръсничко и съмнително – тъмни субекти ти продават рози, уж че си много красива, ама срещу няколко евро, нали...
4. Пастата и виното – всъщност за малките ресторантчета, закътани из уличките иде реч. Толкова са симпатични, че всичко ти е вкусно.
5. Мравките. Не, няма нашествие от мравешки колонии. Ако не броим туристите де. Но точно това имам предвид. Страшна грандоманщина е царяла в Рим навремето. Всички здания са огромни, богати, впечатляващи, колосални. Все едно не за хора са строени, а за да впечатляват боговете. И ти – човечето просто, земно, си мравчица насред божествения мегаполис. Малък, малък човек, нищожен в собственото си битие и велик с гения на този град.
Такива ми ти работи, бамбина. Ако ти е станало много помпозно от точка 5, върни се на точка 2 и си направи едно кафенце.
До нови пътеписни срещи.”
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
