ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гергьовден е!

Гергьовден е!

снимка: Abraham Milićević

Днес отново е празник, в който се преплитат народната мъдрост и поверия с християнския прочит на историята. Гергьовден или както още е наричан по българските земи - Цветен Георги, е толкова богат на обичаи и магични обреди, че прилича на стара приказка. Гергьовден съвпада с разцвета на природата. Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия.

Някога българите не са следели календара ден по ден, както ние днес правим на телефоните си. Имало е няколко важни дни в годината, която са я разделяли на важни периоди и са отбелязвали значими моменти от бита и културата. Такъв е бил имено Гергьовден. Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. Днес започва, според народния календар, началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието.

Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен. Нощта срещу Гергьовден е била считана за добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят голи в сутрешната роса, ще заченат. Така е възникнала традицията рано сутринта на празника, преди да пропеят петлите хората, да отидат на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. В някои краища на България дори са събирали росата и са я носели в домовете си.

На Гергьовден къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Това се прави, за да се отдаде почит на разлистващата се след зимния сън природа, на идващото лято и сезона на плодородието.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, които се смята, че носят здраве и благоденствие. Символично в този ден се задоява овцата, която първа е родила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, която може да има деца. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа си пийва от млякото млада жена, за да се раждат женски агнета и да се множи стопанството.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите и всички младежи пеят песни. Тогава те могат да изразят своите намерения един към друг, да покажат любовта си.

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан.

Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява храбрия войн, покровител на войската, драконоборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.

 

Лазаровден - когато малките момичета отправят първи поглед към любовта