Начин на живот

Гергьовден е!

Водата носи магия, билките лекуват, а влюбените се люлеят заедно.

Гергьовден е!

снимка: wikimedia

Днес отново е празник, в който се преплитат народната мъдрост и поверия с християнския прочит на историята. Гергьовден или както още е наричан по българските земи - Цветен Георги, е толкова богат на обичаи и магични обреди, че прилича на стара приказка. Гергьовден съвпада с разцвета на природата. Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия.

Някога българите не са следели календара ден по ден, както ние днес правим на телефоните си. Имало е няколко важни дни в годината, която са я разделяли на важни периоди и са отбелязвали значими моменти от бита и културата. Такъв е бил имено Гергьовден. Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. Днес започва, според народния календар, началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието.

Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен. Нощта срещу Гергьовден е била считана за добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят голи в сутрешната роса, ще заченат. Така е възникнала традицията рано сутринта на празника, преди да пропеят петлите хората, да отидат на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. В някои краища на България дори са събирали росата и са я носели в домовете си.

На Гергьовден къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Това се прави, за да се отдаде почит на разлистващата се след зимния сън природа, на идващото лято и сезона на плодородието.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, които се смята, че носят здраве и благоденствие. Символично в този ден се задоява овцата, която първа е родила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, която може да има деца. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа си пийва от млякото млада жена, за да се раждат женски агнета и да се множи стопанството.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите и всички младежи пеят песни. Тогава те могат да изразят своите намерения един към друг, да покажат любовта си.

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан.

Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява храбрия войн, покровител на войската, драконоборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.

 

Лазаровден - когато малките момичета отправят първи поглед към любовта