Когато бях малка, откривах света чрез пощенските картички, които баба ми беше събирала и носила от цял свят. Държах ги в една кутия от бонбони и често ги разглеждах, мечтаейки да отида и аз там един ден. Любимо ми беше малко комплектче от картички, изобразяващи огромна врата, облепена в сини плочки, сред които се виждаха фигури на животни и воини... Дори не знаех какво е това, къде е. Години по-късно видях Портата на Ищар от Вавилон, пренесена в цялата й прелест в един от най-големите археологически музеи в света – Пергамския музей в Берлин, или Пергамонмузеум, както е името му на немски.

Този музей е построен между 1910 и 1930 г., когато става ясно, че съседният музей "Боде" не може да побере находките на немските археологически експедиции, които изследвали Близкия Изток в началото на ХХ век. Най-големият експонат в музея е внушителният Пергамски олтар, пренесен от Мала Азия и възстановен изцяло насред германската столица, като че ли е играчка от лего.

Но не това ме впечатли. Аз бях дошла за друго и детинското ми възхищение скоро намери своя достоен обект и на живо. Портата на Ищар е удивителна! Построена е през 575 г. пр. н. е. по заповед на Навуходоносор II в чест на вавилонската богиня Ищар. Части от нея са открити от немския археолог Роберт Колдевей и според тях е направена и реконструкцията на портата. Основният материал са гледжосаните сини тухли, придаващи чудния блясък, който превзе детското ми въображение години по-рано.

Пергамският музей крие и много други съкровища – най-вече асирийски, вавилонски и персийски находки. Включете го в програмата си, когато сте в Берлин, и той бързо ще ви отнесе в един неподозиран древен свят.