ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Госпожица“ – учтива форма или учтива обида

„Госпожица“ – учтива форма или учтива обида

Снимка: Lukas Rychvalsky/Pexels

Кога можем да наричаме една жена госпожица? „Когато сме сигурни, че е неомъжена“, отговаря простичко топъл женски глас на телефона за езикови справки и консултации към Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ .

Защо обаче семейното положение трябва определя как да се обръщаме към жените? Мъжът е „господин“ от раждането до смъртта си, а на жената е предопределено да претърпи метаморфозата от „госпожица“ до „госпожа“. И ако реши да прекара живота си необвързана, тя непременно получава етикета „стара мома“, при който обръщението „госпожица“ не е учтива форма, а учтива обида.

Все повече държави премахват думата, защото е дискриминативна. Семейното положение на мъжа никога не се коментира – за обществото той е пълноценен индивид дори когато е сам, неслучайно няма мъжки аналог на „стара мома“ с негативна конотация, например „стар ерген“. Мъжът е ерген дори и на 65. Жената е стара мома дори и на 35.  Векове наред тя е била определяна и възприемана чрез семейния си статус, а не чрез своите лични качества и умения – като притурка на мъжа, а не като негов равностоен партньор. И макар в живота половите стереотипи отдавна да са разбити, в езика те не еволюират. Или поне в българския.

Родна реч... но без род

„В учтивото говорене по-рядко се среща обръщението „госпожица“, но май няма документ, който да е регламентирал премахването на тази форма“, поясняват от Института за български език. Дори и специалистите не знаят как точно е правилно да се обръщаме към жените у нас. Темата е повдигана многократно през годините, но като много казуси в България и този е остава само като лепкава дъвка в нечия уста, която просто се изплюва, след като е загубила вкуса си. И дори от време на време темата да се предъвква, накрая не произлиза реално действие.

Затова жените (за пореден път) са взели нещата в свои ръце и са започнали да модулират езика по свое собствено желание. Неслучайно през последните години много професии загубиха своите женски родове – вече няма лекарки, адвокатки, журналистки, защото жените в тези сфери искат да се приравнят с мъжете дори и да е само на вербално ниво. Женските форми са запазени само за феминизираните професии като учителки, стюардеси, фризьорки, чистачки. Често на женската форма се набляга с ирония – сякаш родът кара професията да олеква.

Тенденцията се наблюдава и в световен аспект, затова още през 2008 г. Европейският парламент  прие  многоезични насоки относно неутралния спрямо пола език. Целта е „използването на безпристрастен към половете и приобщаващ език на всички официални езици“. Подобни мерки обаче нямаше да бъдат нужни, ако жените бяха приемани наравно с мъжете.

Унифицирането на обръщението спестява редица конфузни разговори – когато се обърнеш към млада дама с „госпожице“, а тя гордо заяви, че вече е "госпожа". Или пък когато кажеш „госпожа“ на дама, която е неомъжена, разведена, има сериозен партньор без брак или просто не си пада по мъже. Защо изобщо трябва да се интересуваме от личния живот на жените, за да знаем как да говорим с тях?

Светът е за д(в)ама

Някои българи са намерили хитър начин да избягат от определенията поне в трето лице –вместо „госпожа“ и „госпожица“ използват „дама“. И докато у нас учтивото говорене е въпрос на съобразителност, развитите държави отдавна са предприели правни стъпки, с които да гарантират комфорта на жените и техния личен живот в ежедневната реч.

Продължава на следващата страница...

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...