Начин на живот

„Госпожица“ – учтива форма или учтива обида

Родна реч... но без род

„Госпожица“ – учтива форма или учтива обида

Снимка: Lukas Rychvalsky/Pexels

Кога можем да наричаме една жена госпожица? „Когато сме сигурни, че е неомъжена“, отговаря простичко топъл женски глас на телефона за езикови справки и консултации към Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ .

Защо обаче семейното положение трябва определя как да се обръщаме към жените? Мъжът е „господин“ от раждането до смъртта си, а на жената е предопределено да претърпи метаморфозата от „госпожица“ до „госпожа“. И ако реши да прекара живота си необвързана, тя непременно получава етикета „стара мома“, при който обръщението „госпожица“ не е учтива форма, а учтива обида.

Все повече държави премахват думата, защото е дискриминативна. Семейното положение на мъжа никога не се коментира – за обществото той е пълноценен индивид дори когато е сам, неслучайно няма мъжки аналог на „стара мома“ с негативна конотация, например „стар ерген“. Мъжът е ерген дори и на 65. Жената е стара мома дори и на 35.  Векове наред тя е била определяна и възприемана чрез семейния си статус, а не чрез своите лични качества и умения – като притурка на мъжа, а не като негов равностоен партньор. И макар в живота половите стереотипи отдавна да са разбити, в езика те не еволюират. Или поне в българския.

Родна реч... но без род

„В учтивото говорене по-рядко се среща обръщението „госпожица“, но май няма документ, който да е регламентирал премахването на тази форма“, поясняват от Института за български език. Дори и специалистите не знаят как точно е правилно да се обръщаме към жените у нас. Темата е повдигана многократно през годините, но като много казуси в България и този е остава само като лепкава дъвка в нечия уста, която просто се изплюва, след като е загубила вкуса си. И дори от време на време темата да се предъвква, накрая не произлиза реално действие.

Затова жените (за пореден път) са взели нещата в свои ръце и са започнали да модулират езика по свое собствено желание. Неслучайно през последните години много професии загубиха своите женски родове – вече няма лекарки, адвокатки, журналистки, защото жените в тези сфери искат да се приравнят с мъжете дори и да е само на вербално ниво. Женските форми са запазени само за феминизираните професии като учителки, стюардеси, фризьорки, чистачки. Често на женската форма се набляга с ирония – сякаш родът кара професията да олеква.

Тенденцията се наблюдава и в световен аспект, затова още през 2008 г. Европейският парламент  прие  многоезични насоки относно неутралния спрямо пола език. Целта е „използването на безпристрастен към половете и приобщаващ език на всички официални езици“. Подобни мерки обаче нямаше да бъдат нужни, ако жените бяха приемани наравно с мъжете.

Унифицирането на обръщението спестява редица конфузни разговори – когато се обърнеш към млада дама с „госпожице“, а тя гордо заяви, че вече е "госпожа". Или пък когато кажеш „госпожа“ на дама, която е неомъжена, разведена, има сериозен партньор без брак или просто не си пада по мъже. Защо изобщо трябва да се интересуваме от личния живот на жените, за да знаем как да говорим с тях?

Светът е за д(в)ама

Някои българи са намерили хитър начин да избягат от определенията поне в трето лице –вместо „госпожа“ и „госпожица“ използват „дама“. И докато у нас учтивото говорене е въпрос на съобразителност, развитите държави отдавна са предприели правни стъпки, с които да гарантират комфорта на жените и техния личен живот в ежедневната реч.

Продължава на следващата страница...


В Германия например днес всички се обръщат с "госпожа" (Frau) и "господин" (Herr) към непознатите, като спорното "госпожица" (Fräulein) е премахнато още през 1972 г, когато е публикувано правителствено решение за ограничаване на употребата на тази дума Тогава феминистките организации сигнализират, че Fräulein е обидно, снизходително и ненужно в съвременния говор. Нещо повече – то е умалително на Frau, освен това е и в среден род, което само внушава допълнително, че неомъжената жена е непълноценна, поне на думи. През 2008 г. след обществено допитване обръщението окончателно отпада. Днес употребата на „госпожица“ би звучала повече от странно, а когато все пак намери място в нечие изречение, то е в ироничен контекст.

Франция също премахна обръщението през 2012 г., поне от административните формуляри. След феминистка кампания министър-председателят Франсоа Фийон нареди на ресорните министри и префектите да дадат указания на администрациите да премахнат от формулярите и кореспонденциите определението "госпожица" и да го заместят с "госпожа".

За съжаление, англоговорящите държави все още не са предприели подобна стъпка, макар феминистките движения да се зараждат именно там. Английският език да няма родове за професии, но обръщенията Miss, Ms и Mrs все още се употребяват широко. В миналото аналогът на мъжкото Mister било Mistress неутрално обръщение, което не разкрива семейния статус на жената. Днес обаче в САЩ думата се използва в смисъла на  любовница на женен мъж или господарка в сексуален контекст.

Официално прието е да се използва Miss за млади момичета, но това също може да се приеме за диксриминация на база пол. Ms се употребява за омъжени жени, но най-подвеждаща е формата Mrs, която също важи за семейните дами, но и за по-възрастни такива, които могат да се обидят от предните две определения. Специалистите съветват просто да се поинтересуваме от семейното положение на жената, преди да я заговорим. Но защо трябва да се интересуваме от подобна чувствителна информация за интимния живот на съвсем непознат човек?

Продължава на следващата страница...


От „майка“ до „раждащ родител“

Изглежда дамите са винаги в губеща позиция – или трябва да декларират семейното си положение, или да се откажат от правото си да се наричат жени. Преди дни стана ясно, че британска болница е въвела а нови правила за употреба на някои основни думи. Така кърмата вече е "човешко мляко", майката – раждащ родител, а процесът на кърмене трябва да се назовава без употреба на думата гърди – т.е. breastfeeding вече трябва да е chestfeeding.

Междувременно миналия месец конгресът в САЩ си забрани употребата на думите „той“, „тя“, „баща“ и „майка“ и съобщи, че „ ще зачита всички видове пол и ще замени всички местоимения и думи, обозначаващи семейни връзки, с неутрални по пол в документите на Камарата на представителите“. А някъде между сексисткото и полово неутралното говорене се загуби думата, вдъхновила най-великите произведения в световното изкуство; думата, благодарение на която светът съществува – думата „жена“.

 

Докога жените ще трябва да избират между кариерата и семейството?