Кога можем да наричаме една жена госпожица? „Когато сме сигурни, че е неомъжена“, отговаря простичко топъл женски глас на телефона за езикови справки и консултации към Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ .
Защо обаче семейното положение трябва определя как да се обръщаме към жените? Мъжът е „господин“ от раждането до смъртта си, а на жената е предопределено да претърпи метаморфозата от „госпожица“ до „госпожа“. И ако реши да прекара живота си необвързана, тя непременно получава етикета „стара мома“, при който обръщението „госпожица“ не е учтива форма, а учтива обида.
Все повече държави премахват думата, защото е дискриминативна. Семейното положение на мъжа никога не се коментира – за обществото той е пълноценен индивид дори когато е сам, неслучайно няма мъжки аналог на „стара мома“ с негативна конотация, например „стар ерген“. Мъжът е ерген дори и на 65. Жената е стара мома дори и на 35. Векове наред тя е била определяна и възприемана чрез семейния си статус, а не чрез своите лични качества и умения – като притурка на мъжа, а не като негов равностоен партньор. И макар в живота половите стереотипи отдавна да са разбити, в езика те не еволюират. Или поне в българския.
Родна реч... но без род
„В учтивото говорене по-рядко се среща обръщението „госпожица“, но май няма документ, който да е регламентирал премахването на тази форма“, поясняват от Института за български език. Дори и специалистите не знаят как точно е правилно да се обръщаме към жените у нас. Темата е повдигана многократно през годините, но като много казуси в България и този е остава само като лепкава дъвка в нечия уста, която просто се изплюва, след като е загубила вкуса си. И дори от време на време темата да се предъвква, накрая не произлиза реално действие.
Затова жените (за пореден път) са взели нещата в свои ръце и са започнали да модулират езика по свое собствено желание. Неслучайно през последните години много професии загубиха своите женски родове – вече няма лекарки, адвокатки, журналистки, защото жените в тези сфери искат да се приравнят с мъжете дори и да е само на вербално ниво. Женските форми са запазени само за феминизираните професии като учителки, стюардеси, фризьорки, чистачки. Често на женската форма се набляга с ирония – сякаш родът кара професията да олеква.
Тенденцията се наблюдава и в световен аспект, затова още през 2008 г. Европейският парламент прие многоезични насоки относно неутралния спрямо пола език. Целта е „използването на безпристрастен към половете и приобщаващ език на всички официални езици“. Подобни мерки обаче нямаше да бъдат нужни, ако жените бяха приемани наравно с мъжете.
Унифицирането на обръщението спестява редица конфузни разговори – когато се обърнеш към млада дама с „госпожице“, а тя гордо заяви, че вече е "госпожа". Или пък когато кажеш „госпожа“ на дама, която е неомъжена, разведена, има сериозен партньор без брак или просто не си пада по мъже. Защо изобщо трябва да се интересуваме от личния живот на жените, за да знаем как да говорим с тях?
Светът е за д(в)ама
Някои българи са намерили хитър начин да избягат от определенията поне в трето лице –вместо „госпожа“ и „госпожица“ използват „дама“. И докато у нас учтивото говорене е въпрос на съобразителност, развитите държави отдавна са предприели правни стъпки, с които да гарантират комфорта на жените и техния личен живот в ежедневната реч.
Продължава на следващата страница...
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
