Ивайло Георгиев е психолог. Практиката му се осъществява в Ловеч, но извършва и онлайн консултации. Приема деца, юноши и възрастни. Опираме се именно на опита му с деца, за да разберем какво се случва с най-малките, докато целият свят се стреми да измести колкото се може повече дейности онлайн. 

Понякога с лекота се доверяваме на дигиталните "забавачки", които изцяло обсебват вниманието на детето, а ние през това време можем да работим или да почистим на спокойствие дома. Изглежда лесно и безобидно – отрочето е доволно, а ние получаваме лъжливото усещане, че сме се справили добре. 

Когато детският мозък е бомбардиран от звуковите и зрителни ефекти на електронните устройства, той преработва постъпилите стимули, работейки на пълни обороти. В резултат на това, психологът ни предупреждава, че когато детето се намира в час пред скучната бяла дъска, слушайки монотонния учителски глас, ще изпитва сериозно затруднение да задържи вниманието си, защото средата не предлага високия интензитет на работа, с които мозъкът му вече е свикнал.

Дете, израснало пред телевизора, получава едностранна реч и неговата роля в разговора е пасивна. В резултат – то трупа речников запас, който не знае как адекватно да използва.

При машиналното преглеждане на клипчета в ТикТок, подрастващите задържат вниманието си едва по няколко секунди, преди да преминат към следващия клип. По този начин се засягат не само когнитивните способности (памет, обработка, внимание и т.н.), но и се обуславя липсата на търпение в детето.

Все по-често се наблюдава тъжната картинка как по площадките група деца са вперили поглед в телефоните си, предпочитайки да си пишат и сърфират, отколкото да разговарят и играят. Устройствата отнемат възможността им да развият комуникационните и социалните си умения.