Често ни се случва да чуваме израза “осмото чудо на света”, означаващ, че сме се сблъскали с нещо невиждано до момента, ненадминато, изумително красиво – с истински шедьовър. Знаем ли обаче кои са останалите седем чудеса на света?

Хеопсовата пирамида

Египетските пирамиди са най-известните сгради в света. Гигантските гробници на фараоните от четвъртата египетска династия Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) са издигнати преди около пет хиляди години и не им повлияват нито времето, нито войните.

Едва през 1899 г. Хеопсовата пирамида престава да бъде най-високата сграда на Земята, като отстъпва мястото си на Айфеловата кула. Височината на пирамидата е 147 м и тя е изградена от 2 300 000 старателно обработени варовикови блока, всеки от които тежи повече от 2 тона. Практически без никакви механизми, само с помощта на клинове и чукове, грамадните каменни блокове са изсичани в каменоломните на другия бряг на р. Нил, където са обработвани на място, след което са примъквани с папирусни въжета до водата и влачени до строителната площадка. По полегатия склон на хълма, който расте заедно с пирамидата, са измъквани на върха. Всеки етап от строителството е отбелязан от художници и в наши дни е потвърден от археологическите разкопки.

Строителството на пирамидите се свързва с името на архитекта Имхотеп. Съвременник на фараона Джосер, Имхотеп е бил по призвание универсален и щедро надарен гений. Негово творение е първата истинска пирамида. Ражда се така наречената стъпаловидна пирамида с височина малко по-малко от 70 метра. Към това постижение се прибавя и второто изобретение на Имхотеп – храмовият комплекс, изграден също от камък. След смъртта си той се превръща в бог покровител на писарите. Намерената негова статуя е първата известна статуя на учен, получил призвание приживе.

Пирамидите на египетските фараони и до днес изумяват посетителите със своите мащаби, величественост и съвършенство.

Висящите градини на Семирамида

Висящите градини на Вавилон са по-млади от пирамидите. Те са строени по времето, когато вече съществува “Одисеята” и се издигат гръцките градове. Те бележат залеза на Асирийско-вавилонската държава, съвременница на древния Египет и негова съперница. Градините се оказват краткотрайни и изчезват заедно с Вавилон – величествен, но нетраен гигант от глина.

Вавилонският цар Навуходоносор създава тези градини в името на любовта си към младата си съпруга, мидийската принцеса Семирамида. Висящите градини са четириетажни. Сводовете на етажите се опират на колони, високи двадесет и пет метра.

Терасите на етажите, направени от плоски каменни плочи, са застлани с пласт камъни, залепени с асфалт и покрити с листа от олово, за да не се просмуква вода на долния етаж. Отгоре е натрупан пласт земя, достатъчно дебел, за да могат да растат големи дървета. Етажите, издигащи се на отстъпи, се свързват помежду си с широки полегати стълби, облицовани с цветна керамика. Днес екскурзоводите показват един от глинените тъмнокафяви хълмове, натъпкан, както и всички хълмове във Вавилон, с отломки от тухли и парчета от кахли, останали от градините на Семирамида.

Храмът на Артемида Ефеска

Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храма на богинята Артемида в град Ефес. Според преданието строежът му продължава 120 години – започва го знаменитият в древността строител Херсифрон, продължава го синът му Метаген и го завършват талантливите архитекти Пеонит и Деметрий.

След като сто години приема поклонници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът е унищожен от пожар. Запалва го един жител на Ефес – Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна постройка в Гърция. Парадоксалното е, че сметката му излиза вярна. Въпреки отрицателното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете – “херостратова слава” се казва, когато някой се прочуе с недостойните си постъпки.

Възстановяването на Артемидиния дом е възложено на архитекта Хипократ. Той запазва почти същия външен вид като предишния, като само разширява храма. Новият е с площ 5450 квадратни метра и има стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразява с обработката си, изпълнена с художествен вкус и изобретателност. Знаменитият атински скулптор Праксител, опитният художник Скопас (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на Древна Елада го украсяват със своите монументални произведения.

За жалост забележителният паметник на старата гръцка архитектура не доживява до наши дни. С идването си готите, съблазнени от легендите за нечуваното богатство на храма, завладяват Ефес и разграбват светилището. Големи щети нанасят и някои фанатизирани християни, рушили нарочно езическия храм. С течение на времето наносите на река Каистър скриват останките от храма в тинята на мочурливо блато. 

    Има още...