Исторически погледнато, изглежда всички култури, които живеят в студен климат, са разработили някаква форма на юрган или разноцветна топла завивка. Тези най-разнообразни по цвят и форма одеяла съпътстват хората от древни времена, и освен че показват безкрайното им въображение, са свидетели и участници в някои важни исторически събития и социални промени.[[more]]В Азия юрганите и ватираните дрехи имат древна история. Китайски юргани са открити в гробници, които датират още от 770 г. пр. н. е.
В Япония хората са спели на подплатени подложки, наричани “футон”, в продължение на векове. Китайски, корейски, индийски и японски воини използвали ватирана броня – дреха с банели от метал или “непробиваема” жилетка.
Предполага се, че първите “пачуърк” модели (съшити от кръпки – бел. ред.) са били въведени в Европа от кръстоносците през ХІІ век под формата на ватирана дреха, носена под бронята. В края на Средните векове в Европа много умения и знания от древността са отдавна забравени. Единствено Божията милост интересува средновековните хора и, разбира се, с тази мисъл, тръгват да освобождават Божи гроб и Йерусалим.[[quote:0]]Кръстоносците пренасят много чудеса от Средния изток, виждат нови земи, други градове, непознати плодове и храни, други тъкани, различни нрави. Виждат как богато и изтънчено живеят арабите, с какви гладки меки тъкани и блестящи коприни се обличат, какви технологии за обработване и оцветяване на текстила имат. Това е началото на края на Средновековието.
По време на Ренесанса през ХVІ век се раздвижва търговията с източните страни, откъдето традиционно идват пачуърк завивките. Османската империя също има традиция в изработването на ватирани шалтета и кафтани. Има оцелели примери от ХVІ и ХVІІ век на дрехи на султани като Сюлейман Великолепни и Селим Страшни, изработени с бод върху копринено сукно и брокат, понякога в контрастиращи цветове. Етикетът диктувал, че местното облекло трябва да бъде представено на чуждестранните посланици, така че най-вероятно европейските дипломати са се връщали от Константинопол с разноцветни ватирани кафтани в багажа си.
Това е и времето, когато европейските страни установяват колонии и търговски пунктове в Азия. Индия има силна традиция в шиенето на юргани и бързо започва да произвежда за износ завивки от памук и коприна.
В Америка техниката на кръпките става особено популярна, след като първите заселници я пренасят от Европа.
Преди средата на ХІХ век аболиционистите работят усилено да бъде сложен край на робството. Един от начините за това са панаирите за повишаване на осведомеността, чиято цел е да се покаже тежкото положение на робите и да се съберат пари за каузата. Юрганите са един от многото занаятчийски предмети, продавани на тези изложения. Тези пачуърк завивки са често с красива апликация, понякога със стихове против робството.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век повечето жени са заети по цял ден с предене, тъкане и шиене, за да облекат семействата си. Индустриалната революция обаче води до драматична промяна. До средата на ХІХ век текстилната промишленост е нараснала дотолкова, че фабричните тъкани са достъпни за почти всяко семейство. Това означава, че жените вече не трябва да прекарват времето си в предене и тъкане, и като резултат шиенето на одеяла от кръпки става широко разпространено.[[quote:1]]През този период изобретяването на шевната машина също допринася за популяризирането на шиенето на пачуърк. През 1856 г. компанията “Сингер” започва план на изплащане, така че повече семейства могат да си позволят шевна машина. Тези промени водят и до други. През 1869 г. жените в Англия и в някои американски щати получават право да гласуват.
Шиенето на юргани от шарени кръпки е особено популярно сред религиозната общност на амишите в Северна Америка. Тяхната разновидност на протестантство не поощрява индивидуално изразяване, но пачуъркът позволява на жените да показват своите творчески натури, без това да се смята за прегрешение. Амишите винаги са подкрепяли дейности, които насърчават близостта в общността и семействата. Правенето на юргани става основна част от социалния живот на жените в тези среди. Пачуърк юргани се създават за ежедневна употреба или за да се отпразнуват специални поводи като рождени дни, сватби, набиране на средства за църквата или друга кауза. Техните юргани се колекционират по цял свят. Най-ранните юргани от кръпки при амишите датират от 1849 г.
Изкуството на пачуърка някога е било важна част от живота на жените. С течение на времето се е превърнало в популярно хоби. Времето и усилията, които са необходими за създаването на юрган от кръпки, прави тези завивки скъпи за създаване и купуване, но те остават безценна семейна ценност, която може да се предава от поколение на поколение.
Споделено за нас, Момичетата от града, от Next Door Fair
