За мен Коледа е време за събиране със семейството, за премисляне на отминалото и възнамеряване на новото. И въпреки че никога и нищо не може да се сравни по митичност, смиреност, изящество и съкровеност с българската Бъдни вечер, коледните празници в глобализирания свят са едно истинско мулти-култи преживяване, на което се наслаждавам с удоволствие.
В Италия коледните празници продължават през целия декември. Точно както и у нас, и тук мястото и произходът на Дядо Коледа (Babbo Natale) например не са съвсем ясни, а изконните традиции все повече се смесват с нови и различни влияния. И точно както и у нас, за някои традиции можете да прочетете само в книгите, а други предстои да бъдат установени.
Сцената на Рождество
Изобразяването на сцената на Рождество стои в основата на католическата коледна традиция и в Италия тя достига своя художествен връх. Построяването й може да се ограничи и до съвсем скромни домашни размери и форми (тримата влъхви, членовете на Светото семейство), обикновено в класическа, но и в по-модерна стилизация, но и да стигне до пресъздаване на сцената на Рождество в пълните й библейски подробности от богата колекция фигурки и големи външни сцени и фигури, както и живо изобразяване на сцената от вярващи. Всяка църква и малка общност строи своето Presepe и е въпрос на чест то да бъде най-хубавото, а вечерната разходка между различните сцени из града е едно от приятните неща, които предлага студеният декември.
Чепо ди Натале
Традицията на Ceppo di Natale или бъдника е една от най-старите в Европа и няма много общо с християнството. За Италия изворът й вероятно е в Германия и е свързан с езическия бог Тор. (Българската дума “бъдник” означава точно пънът, който гори в огнището на Бъдни вечер и произхожда от славянските езически традиции, а те са много близки до старогерманските, бел. ред.) Дървото символизира растежа и плодородието, а неговото изгаряне осигурява светлина и топлина за следващия годишен цикъл. В християнската интерпретация дървото се изгаря в къщата от най-възрастния във фамилията на фона на коледни песни. В Италия традицията запазва своето значение, но е представена с повече от една форма. Огънят трябва да донесе здраве на семейството и да стопли малкия Исус. Гаси се с вино за късмет и благополучие. Друга форма на бъдника е традицията на 13-те парченца дърво – изгарянето им напомня за живота и жертвите на 12-те апостоли и Исус. Днешните коледни елхи също са минималистичен вариант на бъдника. Има и още една интерпретация – така нареченото коледно пънче, което представлява вкусен сладкиш, който се поднася на коледната вечеря.
Ла Томбола
Томболата, както и други семейни игри (карти например) са много разпространени и традиционно се играят на самата Коледа, след обяд или на вечерята (il Cenone). Томболата напомня много на бингото – по-духовит член на семейството извиква печелившите номера, на фона на добро настроение и състезателен дух.
Ла Новена
Девет дни преди Kоледа започва т. нар. Novena (цикъл църковни служби и молитви). Една от най-красивите традиции са групите дечица коледарчета, които на 23 декември вечерта, облечени като пастири, обикалят къщите и пеят коледни песни по време на молитвата. В замяна получават сладкиши, малки подаръчета или дребни пари, с които да си купят бонбони. В миналото истински пастири слизали в градовете, за да свирят на флейти и гайди (наричат се zampognari и pifferai). Днес могат да се видят групи от такива коледари по улиците на Рим, например.
Сан Никола – 6 декември
Свети Никола е бил епископ в Мира, Ликия (днешна Турция) – оттам идва и българското му име св. Николай Мирликийски. Той станал известен и безкрайно обичан с това, че възкресил три деца, които местен касапин искал да продаде за месо. До VІ век култът към св. Никола бил широко разпространен на Изток, а в Италия той дошъл чрез византийците. Светецът е особено почитан на юг (Пулия) – толкова, че всъщност променили името му и станал св. Никола от Бари. В Пулия обаче почитат св. Никола на 9 май, деня, в който мощите му били донесени в града през 1087 г. (в България на същия ден е празникът св. Николай Летни, бел. ред.), а на север светецът се почита както и у нас на 6 декември – в деня, в който е умрял през 343 г. На 5 декември децата от Северна Италия пишат писмо до св. Никола, който обаче тук е почитан като светец и епископ, а не както в англосаксонския свят като Санта Клаус (или Дядо Коледа). През нощта децата оставяли храна за светеца, а на сутринта намирали подаръците си от него. В миналото 6 декември е бил неучебен ден, а децата носели подаръците си в училище, за да ги показват и разглеждат.
Непорочно зачатие – 8 декември
Immacolata Concezione или Непорочно зачатие е католически празник, свързан с култа към Божията майка. Този ден обаче не се отнася към същинското зачеване на Исус, както предполага името, а към католическата догма, според която от момента на зачеването на самата Дева Мария тя е “имунизирана” от първородния грях. Празникът трае два дни с пищни процесии, особено на юг, а 8 декември е неработен ден в Италия. На този ден повечето хора украсяват и коледните си елхи.
Санта Лучия – 13 декември
Денят на Santa Lucia (в българската традиция – св. Лукия Девица, бел. ред.) първоначално е бил празнуван на 21 декември, деня на зимното слънцестоене. Въпреки че по нов стил е преместен на 13 декември, в Италия широко се смята, че от този момент нататък денят започва да расте. Светицата е поредният коледен персонаж, който носи подаръци на децата. В много райони на Север те й пишат писмо, изтъквайки колко са били послушни, а през нощта срещу 13 декември Санта Лучия пристига на своето магаре и носи подаръци на тези, които заслужават. Децата си лягат рано и рано затварят очи от страх, че ако ги намери будни, светицата ще им извади очите. Свързано е с преданието, че св. Лукия сама си избожда очите, за да не бъде продадена в публичен дом. За да я приласкаят, оставят храна за нея и нейното магаре пред къщата.
Виджилия ди Натале
Традицията повелява на Vigilia di Natale – Бъдни вечер – да се яде риба. След вечеря се играят игри и в полунощ се посещава меса в църквата. Някои хора отварят коледните си подаръци в полунощ, а не на следващата сутрин.
Натале – 25 декември
Natale или Рождество. Както и у нас семействата се събират да си пожелаят “Buon Natale!” на този ден. Празникът се състои в събирането около масата с обилни менюта, които в някои райони могат да са и 9-степенни. Семейството остава до вечерта на Коледа и се играят игри.
Епифания – 6 януари
Epifania (на български – Богоявление) е празник, който е точно 12 дни след Рождество. “Епифано” на гръцки означава “явявам се, изразявам се, показвам се” и традицията е свързана с появата на Тримата влъхви, които, водени от Витлеемската звезда, дошли при новородения Исус, за да му се поклонят и да донесат дарове, и така празнували неговата божественост за пръв път. Според италианската фолклорна традиция по пътя към Витлеем Тримата влъхви се загубили и попитали една възрастна жена за посоката. Бефана – жената, която ги упътила, не искала да отиде с тях, останала вкъщи, но после съжалила. На следващият ден изпекла сладки и отишла да ги търси, но не ги открила. Така, вървяща от врата на врата, навсякъде оставяла сладки за децата, надявайки се, че някое от тях ще се окаже малкият Исус. Оттогава Бефана, облечена в дрипи и със скъсани обувки, се скита по света и носи на малките деца сладкиши и подаръци, търсейки прошка. На 6 януари послушните деца намират в чорапите си бонбони и сладкиши, а тези, които не са били послушни – въглени!
