ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изненадващата история на подсвиркването

Изненадващата история на подсвиркването

Снимка: Bettmann/Getty Images

Действието на снимката, която виждате, се развива през 1959 г. пред образователния комплекс "Джулия Ричман" в Манхатън, Ню Йорк. Авторка е Вивиан Майер, която има забележителна история и неоспорим талант, но това е отделна тема – нека се спрем на сюжета. Виждаме младо момиче, видимо зарадвано от вниманието, и неприкрития мъжки интерес, изразени по начин, който отдавна не се приема за комплимент.  

Подсвиркването в днешно време се смята най-малкото за признак на лошо възпитание. На някои места е причислено към езика на омразата. То е неуместно. Сексистко. Проява на насилие, базирано на пола. Street harassment. Белег на по-сериозните проблеми в едно общество. Отзвук от закостеняла патриархалност. Още едно от онези неща, които третират жената единствено като сексуален обект.

Може да се каже, че подсвиркването е пример за всичко, срещу което днес като жени се борим. Не много назад във времето обаче това далеч не е било така. Доказват го филми –емблеми в историята на киното, в които моментът, в който един мъж подсвирква на една жена, възхитен от нейната красота, не е последван от кампании като #MeToo, а напротив, то е стъпка към спечелването на сърцето й. Или поне към това "да й направи деня", както бихме се изразили днес.

Доказват го дори класическите анимационни филми като "Малката червена шапчица". 

Да се върнем към кадъра, уловен от Вивиан Майер. Именно тази снимка предизвика разгорещена дискусия във фейсбук група за неизвестни знания и факти. Текстът към нея гласи, че през 1959 г. жените са считали подсвиркването за комплимент. (Едва 60 години са минали, а нещо, което тогава ежедневие вече е забравено и причислено към неизвестните факти от човешката история).

Ето някои от коментарите под шедьовъра на Майер:

"Ерекцията е най-искреният комплимент към една дама!"

"Защото не им се е налагало да минават покрай български строежи!"

"Момичета, не протестирайте! Само миг и ще станете на моите години – и тогава никой няма да ви подсвирква"

"А сега повредените мозъци го считат за сексуален тормоз."

"В Куба беше така. Когато ти подсвиркват мъжете в Куба, трябва и да им благодариш. Бон тон е."

"Българката, ако и подсвирнат или подхвърлят някоя закачка или комплимент, ще погледне сърдито и ще каже гласно или наум "простак!", а кубинката ще се усмихне и ще тръгне с наперена походка. Излишно е да се спори кое е просташко и кое не - зависи от народния манталитет и възпитание."

"В Италия ръкопляскат."

Не е изненада, че този противоречив подход за изразяване на интерес и висока оценка към външността на една жена е намерил своето място и в най-искрената форма на народния фолклор, а именно – вицовете. Ето два примера:

"Тя беше толкова грозна, че когато минаваше покрай някой строеж, строителите започваха да се правят, че работят."

"Когато бях млада – свиркат ми, аз не се обръщам. Сега - свиркат, обръщам се, а то това не било за мен..."

Докато народът измисля вицове, киното прави филми, в които подсвиркването и бурното демонстриране на тестостерон също не са подминати. А при заснемането на една подобна сцена, се ражда и легендарната любов между Лорън Бакол и Хъмфри Богарт. Понякога наистина всичко започва с едно подсвиркване. 

Да си припомним как го прави Хъмфри Богарт...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...