И тази година в последния уикенд на октомври - в нощта на събота (29 октомври) срещу неделя (30 октомври) ще преместим часовниците си с час, за да преминем към зимно часово време. Въпреки че това ни дава допълнителни 60 минути сън, промяната всъщност доста сериозно се отразява на вътрешните ни часовници – известни също като нашия циркаден ритъм.
Този асинхрон, който се случва два пъти годишно с биологичните ни часовници, е свързан с повишени рискове за здравето като депресия, затлъстяване, инфаркт, рак и дори автомобилни катастрофи.
През 1997 г. д-р Джоузеф Такахаши (завеждащ катедра по неврология в UT Southwestern, един от водещите световни експерти по биологични часовници) и екипът му откриха първия циркаден ген при бозайници, наречен ген CLOCK. Изследванията установяват, че мутиралите гени на CLOCK могат да причинят забавяне на циркадните функции, което от своя страна води до дисфункции в метаболитните, поведенческите и когнитивните способности.
Всяка клетка в тялото ни следи времето и промените в ежедневните модели могат да предизвикат стрес в мозъка ни и да причинят лишаване от сън, дезориентация и загуба на паметта. Това също може да доведе до затруднения с ученето, социалните взаимодействия и цялостната когнитивна функция.
През 2016 г. д-р Такахаши, в сътрудничество с лабораторията на д-р Масаши Янагисава, открива първите гени в мишки, които регулират съня. Тази научна разработка дава яснота, че здравословният модел на сън трябва да включва дълги участъци от не-REM сън, когато мозъкът не сънува активно и не обработва спомени.
Въпреки че все още има много неизследвана територия в областта на циркадните ритми и медицината на съня, има все повече доказателства, които предполагат, че движението напред и назад не е най-добрият избор за 21. век.
Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г. Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война като мярка за спестяване на гориво във военната обстановка. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време през 1916 г. САЩ последва примера ѝ през 1918 г.
„Винаги е имало дебат по отношение на лятното часово време“, казва д-р Филис Зий специалист по медицина на съня и началник на отдел „Медицина на съня“ в катедрата по неврология в Northwestern Medicine. „Науката се разви през последното десетилетие, за да покаже, че преходът между стандартно време и лятно време е свързан с неблагоприятни последици за здравето. Големият въпрос в момента е дали трябва да бъде постоянно стандартно време или постоянно лятно време?“
Д-р Зи споделя защо е за премахването на смяната на часовото време и преминаването към целогодишно стандартно часово време, както и защо тази разлика от само час час изглежда безвредна, но може да причини хаос на тялото с дни и дори месеци.
Здравето на съня зависи от баланса между два процеса. От една страна от хомеостазата на съня - желанието за сън, което се изгражда от момента, в който се събудите до времето за лягане. И от циркадния ритъм - естествените 24-часови биологични цикли на тялото, включително цикъла сън-бодърстване, който регулира времето на съня през нощта и събуждането през деня.
"Вашият циркаден ритъм се определя от времето и количеството излагане на ярка светлина, което човек получава през деня. Между март и ноември тялото ви е изложено на по-малко сутрешна и повече вечерна светлина, което може да наруши циркадния ви ритъм“, заявява д-р Зий.
Когато вътрешният ви часовник не е синхронизиран със слънчевия, можете да се чувствате уморени сутрин и будни вечер. Нарушавайки циркадния си ритъм, вие нарушавате и хомеостазата си на съня. В резултат здравето на съня ви е заложено на карта, както и редица функции в тялото ви. „Ако приемем постоянно стандартно време, нашите вътрешни часовници по-вероятно ще бъдат в синхрон с въртенето на Земята, сезонните промени и слънчевия часовник“, заявява д-р Зий.
Нарушаването на съня води и до опасност за здравето. „Знаем, че лишаването от сън е лошо за вашето физическо и когнитивно здраве“, отбелязва още тя. Д-р Зий обяснява, че промените в часовото време два пъти годишно създават краткосрочни здравословни проблеми – проблеми със съня, умора и промени в кръвното налягане – които имат дълговременен ефект върху физиката и психиката . Изследванията показват пряка връзка между смяната на часовото време и последващите възможни: депресия, забавен метаболизъм, повишаване на теглото, главоболия. Тази смени се свързват и с повишен иск от развитие на определени разстройства, от когнитивни и психични проблеми до храносмилателни и сърдечни заболявания. През седмицата след преминаването към зимно часово време изследванията показват повишаване на сърдечно-съдовите заболявания, отчитат се по-голям брой автопроизшествия, данните сочат и покачване на броя на инсултите и храносмилателните проблеми.
Как да се предпазим?
Поддържане на режим на сън - стремете се да си осигурите от седем до девет часа сън всяка нощ.
Старайте се да се излагате максимално на дневна светлина - повече естествена сутрешна светлина може да ви помогне да запазите циркадния си ритъм. По време на зимното часово време прекарвайте колкото можете повече време навън.
Елиминирайте „враговете” на съня - избягвайте прекомерни количества кофеин, алкохол и ограничете времето си пред екраните на мобилните устройства до два часа преди лягане.
Тренирайте, особено сутрин - активността подсилва имунитет, регулира телесната ви температура и е сред най-сигурните помощници за регулиране на вътрешния ви часовник.
