ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Какво означава "на нервна почва"?

Какво означава "на нервна почва"?

Илюстрация: koja-bg.org

Когато бях малка имах гастрит "на нервна почва". После болка в едното ухо, обяснена по същия начин. Малко след като навърших 20, развих мигрена. Да, според личната ми лекарка отново поради тази така неясна причина. 

Презентацията по темата, създадена от "КОЖА" обаче ми даде дълго търсените отговори. Какво е стрес и какво дистрес? Защо мозъкът ни се държи по такъв недружелюбен начин, когато сме психически напрегнати? Има ли облагородяване тази прословута "нервна почва" и какво покълва на нея? Да чуем професионалистите. 

***

Понякога изпитваме неприятни усещания, за които казват, че са на нервна почва.

Това е почвата, в която лекари, близки и познати крият глава, когато не могат или не искат да ни обяснят, че имаме нужда от психологическа помощ.

На "нервна почва" кръвното се вдига рязко. Или пада. На "нервна почва" сърцето прескача, стяга или препуска неудържимо. На "нервна почва" дланите се изпотяват, крайниците изтръпват, мирогледът се свива, светът се завърта... Настъпват паника и ужас, мисли за инфаркт или инсулт, за загуба на разсъдък и края на света.

Нервната почва всъщност е начинът тялото да ни каже, че сме злоупотребили с възможностите му.

При едни здравословни количества на стрес, нервната система има възможност да ни служи вярно и предано. При поява на опасност, тя насочва цялото ни внимание към режим на оцеляване или "бий се, бягай ИЛИ ЗАМРЪЗНИ", което рязко повишава нивата на кортизол, адреналин, норадреналин и други.

Те забързват реакциите и обострят сетивата, сърцето забива по-ускорено, за да изпомпва кръв към мускулите, кръвното налягане се покачва и влизаме в пълна готовност да се бием или да бягаме за живота си (или да замръзнем, за да се слеем с обстановката). Тогава, второстепенните системи – храносмилателна, имунна, отделителна и репродуктивна, които отговарят за дългосрочното но оцеляване, се потискат, за да дадат приоритет на по-важните за моментното ни оцеляване функции.

Когато опасността премине, тялото се връща към режим на покой и след като се възстанови, може да обърне внимание и на храносмилането, отделянето, размножаването и удоволствието от живота. В случай на злоупотреба обаче, когато тялото е подложени на стрес прекалено дълго време, то няма възможността да отпочине и преминава в състояние на дистрес.

Тук сравнително примитивното ни тяло поставя уловка на не дотам еволюиралия ни мозък.

Мозъкът не прави разлика между лъв и крещящ шеф. За него преживяването на страх е едно и също и в двата случая и то реагира по идентичен начин.

Хората имат буквално малко повече мозък от този на останалите животни. Това е префронталният дял (още лоб или кортекс), който е отговорен за всички мисловни дейности, характерни за човек – висша мозъчна дейност.

Когато мозъкът не открива заплаха пред себе си, но регистрира тревожните сигнали на тялото, той започва трескаво да търси причините за тези сигнали и започва да ни предлага варианти, които се изразяват в натрапчиви мисли. Тези тревожни мисли подават сигнали за заплаха и тялото влиза в постоянен режим на "бий се, бягай или замръзни".

Когато усетиш, че това се случва – потърси помощ! Говори със специалист. И дишай. Всичко ще бъде наред.

*"Кожа" е платформа за психичното здраве. Създателите й са си поставили три важни задачи. Да се борят срещу стигмата и ниската здравна култура, касаещи психичното здраве и неговото поддържане в добра форма. Да се повиши информираността относно нуждата от ранна интервенция и да се подобри достъпа до квалифицирана помощ, както и да се подпомогне междуинституционалния диалог, включително на ниво български-европейски институции.

 

Как прекомерният стрес вреди на тялото ни?

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...