В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Капиновският манастир е разположен в полите на Стара планина, на 24 км. северозападно от град Елена, до река Веселина. Това е един от големите български манастири, действащ до днес. Ортодоксалното име на манастира е „Св. Николай Чудотворец“. Според надпис върху източната фасада манастирът е основан през 1272 г. по времето на цар Константин Тих (1257 – 1277). При падането на Търновското царство под османско владичество е опожарен и изоставен. Едва в началото на XVIII в. старата обител е възстановена. От този период са запазени местна манастирска история – поменик, олтарни двери, резбовани фриз и владишки трон. През 1835 г. е построена днешната манастирска църква. Тя е продълговата, еднокорабна, безкуполна сграда с обширен нартекс и преддверие. На запад тя се допълва от открита нарктика с дървени парапети и колони. Най-амбициозното строителство в манастира започва през 1856 г. и продължава 8 години – тогава са изградени днешните двуетажни жилищни постройки, като външната им стена е висока 8 м и дебела 1,5 м. Това е и причината манастирът да прилича отвън на крепост.
През 1864 г. към източната му част е построен параклисът „Въведение Богородично“ – монументален и красиво зографисан храм. В двора има друг, малък параклис с изрисувани стени, където е погребан един от обновителите на манастира – Теодосий Хоризов.
Сравнително близо до Капиновския манастир се намират Плаковски манастир, Присовски манастир „Св. Архангел Михаил“, Мердански манастир и Килифаревски манастир.
В епохата на Българското възраждане Капиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794 г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където създава своя препис на „История славянобългарская“. В манастира функционира и килийно училище. Капиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание, а през Руско-турската освободителна война в близост до него се води голяма битка и някои от загиналите руси са погребани в тук.
В днешно време Капиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.
Най-ранния паметник на живописта, произхождащ от Капиновския манастир, е т.нар. „Капиновски поменик“ от 1700 г., съхраняван днес в Националния археологически музей в София. Манастирската църква е богата и с икони от XVIII и XIX в. Част от тях са две икони в иконостаса – „Св. Илия“ и „Св. Димитър на кон“, както и тези в преддверието: „Въведение Богородично“, „Св. Богородица с пророците“ и „Христос с апостолите“. Красиви са иконостасните царски двери с резбовани елементи, характерни за тревненските резбари. Резбованият владишки трон е от XVIII в.
Жилищните сгради в Капиновския манастир са издигнати през 1856 г. със средствата на братя Хорозови от град Елена. На вторият етаж на жилищната постройка се намира параклисът „Въведения Богородично“, построен през 1864 г. Със средства на същите братя Хорозови параклисът е украсен със стенописи още същата година. На западната стена на входа е разположен портрет на двамата ктитори с модела на построените от тях сгради. Вторият параклис – „Благовещение“, се намира в източното крило на манастира. Тук се съхраняват и интересни икони. Капиновският манастир предоставя възможност за пренощуване.
В двора на Капиновският манастир има кладенец аязмо. [[more]] Телефон за връзка с манастира: 061101/312
Интересни места за посещения в района: красивият Капиновски водопад на р. Веселина, в непосредствена близост до манастира, Архитектурно-историческия резерват „Царевец“, Историческия музей във Велико Търново (14 км) и Архитектурно-музейният резерват „Арбанаси“ (15 км).
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
