Начин на живот

Къде бих искала да съм сега...

Те са по-различни от другите, в тяхната тържественост има нещо интимно – независимо дали посрещаме Новата година под звездите и фойерверките или в салон с кристални полилеи. И все пак, като че ли има нещо по нашите географски ширини и дължини, което пречи на празника да надскочи онази вероятно задължителна показност и да се получи истинско настроение без пиянското фамилиарничене, без “Дунавското”... и с усмивка на радост, че още веднъж сме били заедно.

Зимните празници... Те са по-различни от другите, в тяхната тържественост има нещо интимно – независимо дали посрещаме Новата година под звездите и фойерверките или в салон с кристални полилеи. И все пак, като че ли има нещо по нашите географски ширини и дължини, което пречи на празника да надскочи онази вероятно задължителна показност и да се получи истинско настроение без пиянското фамилиарничене, без “Дунавското”... и с усмивка на радост, че още веднъж сме били заедно.

Да, и този път не отидох на някои места, за които може би неразумно си представям, че няма да се чувствам отегчена и ще мога да усетя гъделичкащата радост от мехурчетата шампанско. Но не за тях ми се иска да помечтая и да си се представя как посрещам там Коледа и Новата година, как се разхождам в дните между тях... А за град, в който съм била.

Йорк – градът, основан от римляните в Североизточна Англия на място, където се сливат две реки. За своята двехилядна история той често е бил фон на важни за страната събития. Първоначално столица на римската провинция Долна Британия, а по-късно на кралствата Нортумбрия и Йорк, той е град с богато историческо, архитектурно и културно наследство. Забележително е, че към днешна дата значителна част от приходите му идват от туризма. Йорк е печелил първо място сред европейските градове за маркетинг в туризма и е бил обявяван за най-безопасен за туристите град през 2010 година. Свети Константин Велики, без когото светът не би бил това, което е, тук е бил провъзгласен за император през 306 г. Да, в града може да се видят останки от римски зидове, средновековните стени са учудващо добре запазени, а готическата катедрала е една най-големите по рода си в Северна Европа.

Бях в Йорк през лятото. Това е очарователно място, където по запазените средновековни улички можете да откриете пленителни галерии, магазинчета за любители на котки, детски книжарници – цял набор от пленителни местенца, където сърцето пее и се радва дори без да си си купил нещо, само защото си гледал и си искал да имаш нещо подобно на улицата близо до дома си.

В неделя хората се обличат елегантно и отиват на служба. Аз не само не съм религиозна, но изобщо не съм вярваща, и все пак ведрите лица, спокойствието и приятелските разговори, музиката на органа, както и хубавата неделна проповед, водена от красивата англиканска свещеничка със силно излъчване, ме накараха да пожелая да съм част от ежеседмичното тържество.[[more]]Паркът, където тичат катерички, реката с патиците и гребците в лодките, посетителите в кафенетата след службата, двойките на възраст, които пият чай... Вежливите хора, ненатрапчиво услужливи, съседите, излезли да подредят и почистят дворчетата и улицата... Да, завидях им. Сега си представям как отиват на коледна служба, елегантните палта и шапки... чашите с топла напитка зад украсените прозорци, разходката край реката или парка. Новогодишната нощ...

Ето на такова място празникът не би ми тежал с претрупаността на масата, щях да съм си купила официален тоалет с подходящите аксесоари и чашата с шампанско нямаше да е само елемент от задължителната бутафорност.