ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Коефициентът на интелигентност се увеличава, но знанията се изменят

Коефициентът на интелигентност се увеличава, но знанията се изменят

Снимка: Siora Photography/Unsplash

Нека започнем с добрата новина - ставаме все по-умни. В световен план коефициентът на интелигентност на хората се повишава. За съжаление, не поотделно с напредването на възрастта, но с течение на времето IQ-то се повишава, като новите поколения имат по-високи резултати в уменията за разсъждение от своите предшественици. Този напредък в абстрактните разсъждения е в контраст със застоя или дори намаляването на оценките за твърди и трайни познания, като речника или граматиката. По-доброто хранене или здравеопазването може да обяснят някои от тези подобрения. Но има и голям акцент върху уменията и знанията, които "новите" деца получават от училищата и родителите.

Ефектът на Флин

Най-разпространеният начин за оценка на интелигентността е проверката на коефициента на интелигентност или IQ. В началото е бил стандартизиран като средната стойност на резултатите от теста да бъде 100 точки на базата на огромна група хора. Тестовете стават все по-трудни, но въпреки това днес средните оценки са значително над 100.

От началото на ХХ век или откакто има данни, средните оценки на IQ се увеличават по стабилен и предвидим начин - с около 3 точки на 10 години. Това явление, наречено ефект на Флин (Flynn effect), за пръв път е забелязано през 40-те години на миналия век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и популяризира значението му.

Последиците от този ефект са парадоксални. Средно един живеещ днес човек ще има коефициент на интелигентност 130 по стандартите на 1910 г., което го прави по-интелигентен от 98% от населението по това време. По същия начин, човек живял през 1910 г. ще има коефициент на интелигентност 70 по днешните стандарти, резултат, който е достатъчно нисък, за да се счита, че е с "умствена изостаналост" в съвременния свят.

Пазарът на труда определя интелигентността

Скорошно проучване, цитирано от "Гардиън" посочва, че повишаването на коефициента на интелигентност поне отчасти се ръководи от пазара на труда. Изследването е направено от Стокхолмския университет и университета Браун. За целта на проучването са сравнени резултатите от тестовете на военнослужещите в момента на влизане в националната служба на Швеция с приходите, които получават по време на целия им активен живот.

Анализите на резултатите установяват, че възвръщаемостта на уменията за разсъждение на пазара на труда се е увеличила с течение на времето спрямо фактическите познания. Повече работни места изискват умения, различни от това, което и без това можем да намерим в Гугъл.  Това не означава, че трябва да спрем да насърчаваме децата си да учат своите уроци, без значение "сухата материя", но нека имаме предвид, че правейки това, не можем да се уповаваме на икономиката като оправдание. 

 

Децата, родени през пандемията, имат по-ниско IQ

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...