Начин на живот

Когато българските морски курорти бяха повод за гордост

Златни Пясъци и Слънчев Бряг - по подобие и на Коста Брава и Маями Бийч

Когато българските морски курорти бяха повод за гордост

Снимка: Златни пясъци/ Изгубени в миналото

Имам страхотни спомени от Златни пясъци от моето детство - чисти плажове, уютни заведения, усмихнати хора и невероятно поддържани станции по пътя от Варна към спирките "Писател", "Хоризонт" и "Журналист". Често ходехме на разходка и до Албена, защото там беше красиво, тихо и много зелено.  Особено ми е мъчно за Слънчев бряг и Несебър, такива каквито ги помня - красиви, зелени и опасани от безкрайна морска шир. Разположени един до друг, те умело балансираха между удоволствието от разходка сред архитектурно-историческото богатство на Стария град на Несебър и широката ивица на Слънчев бряг с модерни нови хотели, обградени от пясъчна ивица и много зеленина. Днес Несебър се превърна в битпазар, а Слънчев бряг е презастроен и хаотичен, без сенките на дърветата и спокойствието на плажовете. Името на курорта се споменава единствено и само в криминалните хроники и се асоциира основно с безпаметните пиянства на чуждите туристи и съмнителните посетители на клубовете. 

Но преди години, на 20 март 1966 г. знаменият британски писател Артър Еперон, определян за "приятел на пътешествениците", прославя летните курорти на България дори зад океана - в престижния "Ню Йорк Таймс". Според автора, който е и редактор на раздела за пътешествия в някои от най-продаваните световни издания, Златни пясъци и Слънчев бряг са построени едва след като са проучени най-елитните световни курорти на Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями Бийч. Защото целта на проектанти, архитекти и строители била да копират доброто и да избегнат лошото, обяснява Еперон. 

Тъй като резюме на статията на пътешественика за България беше разпространена в социалните мрежи, тя подтикна към множество коментари на хора, които подкрепят или критикуват българския туризъм. Има и такива, които не вярват в автентичността на текста, въпреки че тя може да се потвърди в дигитализираните архиви на изданието. Според Еперон българите като цяло са се справили със задачата да създадат малки курорти, на отстояние един от друг, разделени от девствени плажове. Като същевременно растителността е съхранена, а хотелите и ресторантите са построени сред нея, но без да я унищожават. Авторът определя свръхмодерните по онова време курорти като спокойни и сенчести, особено когато термометрите показват над 30 градуса. И добавя, че гледката пред хотелите е нещо, което много от нас отдавна са забавили - необятна морска шир и дървета. 

За Еперон ресторантите са построени с въображение, а персоналът е отзивчив и говори английски. За него храната у нас има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото тази в Гърция, макар и не толкова добра като ястията на Франция и Италия. За изследователя най-вкусните ни гозби са сармите, миш-маша, пълнените чушки и запеченото бяло сирене в пергамент. И тогава, както и досега, в ресторантите на нашето Черноморие се е консумирало основно свинско месо, говеждото се предлагало по-рядко,  а българите сме обяснявали кулинарния си избор с шегата, че сме "заменили воловете с трактори". Британският журналист си е служил и с конкретен ценоразпис на хотелите, като изборът на гостите е бил между луксозно, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 щатски долара за луксозна стая до 3,50 долара за втора класа. За ВИП-обслужване трябвало да се платят по 11 долара на нощувка, в което се включвал и транспортът от и до летището.

И още ... 


И Петър Дойчев, доайенът на българския туризъм, разказва неведнъж преживе как точно се е създал луксозният и зелен курорт Слънчев бряг. През 1957 г. е било замислено да се изгради курортен комплекс в района на широкия залив между нос Емине и Созопол. "Именно дълбоко врязаният тих и спокоен залив с широка плажна ивица от 30 до 60 м, уникални пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, благоприятна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци околности" довели до решението да се построи Слънчев бряг.  Към това се прибавила и близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни паметници на културата и неповторима крайбрежна романтика.

На мястото, определено да започне първият етап на строителството, е имало млада тополова гора. Възрастните гъркини от Несебър я знаели като Царската гора, защото Цар Фердинанд решил да построи втори дворец край морето при Евксиноград. Той помолил кмета на Несебър да залесят района. Така тополите били посадени от жителите на Несебър. Дворец не построили, защото Народното събрание отказало да гласува средства. Така идеята на царя не се осъществила, но останала гората, в която бе изградена първата част на курорта Слънчев бряг. Първоначалната концепция била за изграждането на подобен курорт като Златни пясъци - с хотели от три до четири етажа най-много. Но когато през 1960 г. започнало израждането на първия 10-етажен хотел, станало ясно, че високият строеж е по-ефективен за района. 

И въпреки високите сгради, комплексът от времето на социализма е бил построен с невероятен респект към растителността, която години по-късно падна в жертва на бетономорието. За да ни останат само спомените, че преди повече от 50 години славата на нашите първи големи курорти на Черноморието, вдъхновени от Френската Ривиера и Коста Брава, е стигала до всички кътчета на света. А кухнята и обслужването ни са били далеч над тези на южната ни съседка, която за повечето българи е единствената дестинация за летен туризъм. 

 

Картичка от морето: Да си спомним за Слънчев бряг и Несебър