Начин на живот

Колко скъпо излизат "безплатните забавачки"?

Бъдещото поколение разчита на нас. А ние прехвърляме тази отговорност към YouTube и HBO...

Колко скъпо излизат "безплатните забавачки"?

Снимка: McKaela Taylor/Unsplash

Ивайло Георгиев е психолог. Практиката му се осъществява в Ловеч, но извършва и онлайн консултации. Приема деца, юноши и възрастни. Опираме се именно на опита му с деца, за да разберем какво се случва с най-малките, докато целият свят се стреми да измести колкото се може повече дейности онлайн. 

Понякога с лекота се доверяваме на дигиталните "забавачки", които изцяло обсебват вниманието на детето, а ние през това време можем да работим или да почистим на спокойствие дома. Изглежда лесно и безобидно – отрочето е доволно, а ние получаваме лъжливото усещане, че сме се справили добре. 

Когато детският мозък е бомбардиран от звуковите и зрителни ефекти на електронните устройства, той преработва постъпилите стимули, работейки на пълни обороти. В резултат на това, психологът ни предупреждава, че когато детето се намира в час пред скучната бяла дъска, слушайки монотонния учителски глас, ще изпитва сериозно затруднение да задържи вниманието си, защото средата не предлага високия интензитет на работа, с които мозъкът му вече е свикнал.

Дете, израснало пред телевизора получава едностранна реч и неговата роля в разговора е пасивна. В резултат – то трупа речников запас, който не знае как адекватно да използва.

При машиналното преглеждане на клипчета в ТикТок, подрастващите задържат вниманието си едва по няколко секунди, преди да преминат към следващия клип. По този начин се засягат не само когнитивните способности (памет, обработка, внимание и т.н.), но и се обуславя липсата на търпение в детето.

Все по-често се наблюдава тъжната картинка как по площадките група деца са вперили поглед в телефоните си, предпочитайки да си пишат и сърфират, отколкото да разговарят и играят. Устройствата отнемат възможността им да развият комуникационните и социалните си умения.

Чувството за специалност, което предоставя виртуалният свят, издига детското чувство за величие до такава степен, че създава трудности при взаимодействие в реалния живот.

Децата от "безплатната забавачка" по-трудно се вписват, затворени са и не знаят как адекватно да изразят емоциите си.

Прекомерната употреба на електронни устройства влияе върху централната нервна система и е сериозна предпоставка за развитието на зрителни проблеми, липса на търпение, ниски нива на емоционална интелигентност, хиперактивност, дефицит на вниманието и т.н.

Общувайте с децата си, говорете им, разказвайте им приказки – това е първият съвет на психолога. Насърчавайте тяхната креативност, включвайте се в игрите им, окуражавайте ги да изграждат сценарии за игра, да влизат в роли на вълшебници, рицари, принцеси и т.н. Децата имат нужда да тичат, карат колело, да взаимодействат с други деца и възрастни, да прекарват време сред природата, подчертава Ивайло Георгиев.

Редно е родителите да стимулират децата за най-различни активности – да рисуват, оцветяват, работят с пластелин, конструктори, пъзели... Нека да изработват неща с ръцете си, а чак след това да играят на телефона.

Гледането на телевизия за деца под 2 годишна възраст е абсолютно противопоказно. Предупреждение, което всички колеги на Ивайло Георгиев неспирно отправят към нас, но гледката на мобилен телефон, закрепен на бебешка количка се смята за нещо приемливо.

Нека това не е новото ни нормално! Бъдещото поколение разчита на нас. А ние прехвърляме тази отговорност към YouTube и HBO...

 

Противоречиво детско филмче скандализира Дания