Начин на живот

Концерт в събота вечер: двата часа, в които пандемия нямаше

Изобщо не вярвах, че ми се случва. 

Изобщо не вярвах, че ми се случва. 

Последният път беше толкова отдавна, а след него започна да броди призракът на Covid-19 и нищо вече не е същото. Но тази събота бяхме отвлечени от машина на времето. Или поне със сигурност така се усещаше. 

Бях на концерт!

До преди година не бих вярвала, че подобен акт би могъл да бъде предмет на разглеждане в статия или дори да се нарече събитие, но от разговорите ми с останалите присъстващи, останах с впечатлението, че не само аз се вълнувам като при връчване на "Оскар" и изпитвам необходимостта да дръпна кратка, но трогателна реч.

Имам известно наблюдение над нощния живот.

Била съм редовен посетител на всякакви концерти, тематични вечери и джем сешъни в продължение на години, правила съм интервюта бекстейдж и в складове, участвала съм в подготовката на събития, слушала съм със затаен дъх, скачала съм до таваните, губила съм си гласа от кеф и така нататък. Говоря за всичко това в минало време.

Смятах, че това до голяма степен е въпрос на личен избор и въпреки огромното влияние на пандемията, не е само това... Оказа се, че греша. Хората, с които говорих, до един споделяха, че също за първи път им се случва. От "векове". Концерт.

Социално събитие изобщо. Скупчване на хора. Обмяна на флуиди и на всичко.

Мястото също беше особено подходящо за засилване на усещането за близост след една година социална дистанция и страх. Казва се "Ретроспекция", или Retrospection, на "Чаталджа" 24 и описанието му е достатъчно красноречиво – коктейлен бар, ретро технологична колекция и сувенирен магазин. Да, ако отидете, може да поиграете забравени игри на автентични конзоли

Отдавна исках да попадна там, но едва сега ми се случи, при това – за концерт на Surmata Harry. Самото име на "рецитала" беше достатъчно рокенрол – "Кралят на Краищата", за разлика от началния час – 19:00, но това беше наложено от противоепидемичните мерки.

Изобщо не вярвах, че ми се случва. И въпреки че неизбежно споменахме ограниченията, Covid-19, промените в живота на всеки по отделно, изведнъж все едно бяхме отвлечени от машина на времето.

Бяхме пренесени в една вселена far far away, където няма пандемия и всички се смеем.

Или както презентира предварително събитието самият изпълнител, оставил трайна следа в градския фолклор с реплики като: "В големия град малки селяни няма", Surmata Harry:

"Първи рецитал! От толко време! Всяко нещо с Бремето си... Come to Daddy да ви рЕдi... Олд Ърбън Сонгс, дГЕ"

И все пак всичко приключи в 22:00 ч. - заради изискването за шума и наличието на ранобудни съседи наблизо (все пак концертът беше в градината). Тоест не всичко - музиката. Самият финал беше в 23:00, когато заведението трябваше за затвори, спрямо настоящата заповед.

Тръгнахме си. "Мимас" продължаваше да работи, впрочем. Та, част от "афтъра" се случи там. Други се запътиха към тайни партита и заведения, които работят незаконно и явно необходимостта от тях е голяма.

Защото улиците на нощна София далеч не бяха празни.

И всички тези ваксинирани или неваксинирани, преболедували или непреболедували, ковид скептици или ковид параноици имаха нужда от двоите два часа в събота вечер, през които пандемията не съществува.

Въпрос на психологическо оцеляване е.