ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Козунаците на Даро: "бялата лястовичка" този Великден

Козунаците на Даро: "бялата лястовичка" този Великден

Снимка: facebook.com/daro.sofia/

Именно сега, малко преди Великден, все повече ми липсва една китна софийска улица – там съм родена, там съм играла с най-верни приятели, там е моята любима баба. Тази година няма да сме заедно на празниците. Ще пропуснем боядисването на яйцата в нейната кухня, ще пропуснем празничния обяд. Ще пропуснем и козунаците на Даро. Тези козунаци, чието ухание се носи по цялата улица – започва малко преди Цветница и продължава много след Великден. Тези козунаци, които внимателно трябва да дебнеш, защото вечно някой ти ги "измъква" под носа. Освен ако, разбира се, най-накрая не се поучиш от грешките си, и не започнеш да си запазваш от предишния ден.

За енергичния и усмихнат Дарин Стойков и неговото уютно местенце – Даро, на "Ангел Кънчев" 20, сме писали неведнъж. Защото наистина харесваме хора, които преследват мечтите си, но и защото определено ценим вкусната храна. Особено козунаците. Защото днес, повече от всеки друг път козунаците на Даро са нещо специално. Те вече не са част от празника, те са надежда. Надежда, че тази година бялата лястовичка няма да ни подмине. Че добрината съществува, а именно сега, в тези странни времена, добрината е заразна. 

Днес при нас дойде редовен клиент, купи си козунак. После се върна и остави пари за още пет козунака, да ги изпечем и дадем на хора, които няма да могат да си купят за Великден. Поклон за това, което направи, човече! Благодарим ти.

И решихме ние ще направим още пет, на доброто трябва да му се помага. Така козунаците за хора в нужда вече станаха десет.

Ако искате да помогнете и вие когато поръчвате или идвате да вземате, кажете ни колко "висящи козунаци" искате да платите, ние ще добавяме по един от нас към всеки от вашите дарени. И предварително ви благодарим, знаем че много от вас ще го направят.

Да, Дарин доказва, че дори и в тези нелеки времена, светлината на празника ще дойде в домовете и на нуждаещите се. Заради него. Заради клиентите му. Купете козунак! Дарете надежда! Не всеки ден е Великден, но може пък именно сега при нас да долети надеждата за добрина! 

 

Супермаркет в задния двор - кога, ако не сега?

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...