Начин на живот

Летни маршрути: Добре че има бар!

Такааа... нашето първо “с деца на море”. Дълго събиране на багаж, дълго пътуване, но пък в куфара сложих железните нерви и летния дух, и мероприятието потръгва на добре

Такааа... нашето първо “с деца на море”. Дълго събиране на багаж, дълго пътуване, но пък в куфара сложих железните нерви и летния дух, и мероприятието потръгва на добре.

На плажа – пясък, вода, мидички... децата пищят и вършеят навсякъде, влизат в басейнчето с все памперси и дрехи, събирам ги от съседните хавлии, тичам след разни русначета да им връщам завлечените играчки... Абе, всичко както си трябва.

Радвам се и аз, рина пясък с боси крака и съзерцавам синия безкрай. Уж всичко е ток и жица, ама... не съвсем. Нещо ми липсва, липсва ми осезаемо, почвам да се въртя и да се чудя какво може да съм забравила, че така да ми липсва. Въртя се иии... ето го! Ей там, на 10 метра.

Барът!

И то какъв бар! Веднага казвам името, за да го намерите и вие, ако ви отвее лятото в тази посока – Extreme Surf School & Bar Pomorie. Мястото е такова, че дори да беше в центъра на София, пак ще ти стане морско. Страхотни детайли – ще се убедите от снимките. Кеф ти шезлонг, кеф ти хамак, кеф ти стол. И нещо доста впечатляващо – чиста и поддържана тоалетна, което си е рядкост по принцип, какво остава за морето. Има дори декорация по стените и в умивалника, без майтап!

Нямах време да изпробвам целия асортимент от напитки. Но кафето им е чудесно и правят разни най-разнообразни лимонади.

Персоналът! Тези хора трябва да се клонират и да превземат всички барове по Черноморието. Честно! Отнасят се с всеки клиент като със стар приятел, когото не са виждали дълго и сега им е драго да го посрещнат в дома си.

О, за малко да пропусна – има и детски кът. Или по-точно един вагон играчки, изсипани на плажа за общо ползване. По мое мнение и без него децата се чувстват добре дошли. Моите, в частност, си отнасят оттам ежедневно по една торба чашки, сламки, мидички от декора и т.н. Едната ми бандитка се изпишква на пода. Срам голям! Е, момчето го измива и нищо не казва. (Използвам случая да се извиня публично – догодина ще сме по-внимателни.)[[more]]Такива ми ти работи. Рядкост са такива места и заслужават адмирации.

Пораснах в среда, в която барът е нещо като окултна религия. Баропосещението на плажа беше задължително и почти винаги се превръщаше в баровисене. Денонощно.

За да не ме разбере някой накриво, казвам: не бих заменила тази си ваканция с което и да е плажно баровисене досега! Да не говорим, че този вид култ към Посейдон е драматично невъзможен, когато си с две малки деца на море. Но идеята, че щом заспят на обяд, можеш да изпиеш едно кафе насаме с морето, съвсем променя нещата. Просто е добре, че има бар.

Винаги е добре, че има бар!

Весела Учкунова-Даскалова

Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.