ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ловеч, Орешака и Трявна – възрожденски отпечатъци

Ловеч, Орешака и Трявна – възрожденски отпечатъци

Гледките, емоциите и информацията са за много повече от уикенд, но ние ги събрахме накуп и за два дни обиколихме всичко – Ловеч, Орешака, Троянския манастир и Трявна. Близки и доста различни места, толкова лесно разпознаваеми като български и така пълни с познати пейзажи, къщи и предмети, че са не просто задължителни за всеки българин, а нещо много повече – любими!

Ловеч

От Покрития мост започва един друг град, в който времето върви по-бавно, улиците са стръмни и калдъръмени, къщите бели с цветя отпред, а дърветата високи до небето. Разходката е чудесна и единственото, което пречи на пълното усещане за пренасяне в друго време е фактът, че на места минават коли или са паркирани по уличките. За някои това може да е интересна симбиоза между старо и ново, но аз бих предпочела "Вароша" да остане със своя ретро чар на напълно пешеходна зона. Пътят към крепостта минава край църквичката, в която е служил поп Кръстьо (онзи, същият), дворчето е китно и с прекрасна гледка към града. Още малко по-нагоре е музеят на Левски – пълен с хора – очевидно Апостолът си остава най-знаковата фигура в българската история. Сградата и експозицията са от 70-те години на миналия век и са направени с характерния за онова време размах – рисувани пана, пантеон, патетични обяснения. Всичко това изобщо не може да помрачи величието на хората, за които разказва музеят, нито отчаяната им саможертва на каквато – сигурна съм – никой днес не е способен.

Крепостта е добре поддържана и с обяснителни табели, но не предлага много повече от това, което се вижда и отдалече. От останалите забележителности на града работеше Художествената галерия – с много малка експозиция, но пък безплатна и… това е! Никой от останалите музеи не беше отворен! Една любезна дама дойде и ни отключи Драсовата къща, след това я затвори отново.

За мое огромно съжаление, създаденият още през 1895 г. исторически музей на града, кръстен по-късно на Феликс Каниц (напълно заслужено), изобщо не съществува вече, а експонатите са в хранилища. Защо не работят останалите музеи е без значение. Факт е, че по уличките на "Вароша" имаше доста туристи, няма никакво оправдание по време на туристическия сезон да има неработещи обекти.

Орешак – Изложение на художествените занаяти и изкуствата

Самото изложение е създадено преди четири десетилетия, но традицията в близост до Троянския манастир да се провежда занаятчийски панаир е още от XVIII век. Странно, но дори фактът, че всичко тук се продава, не прави мястото комерсиално. Предметите са изложени в отделни павилиони според представените занаяти и повечето са красиви и много различни от обичайния битов кич, който представляват фолклорните сувенири. Керамиката преобладава и безспорно най-интересни са произведенията на съвременните майстори, в които се преплитат традиционни мотиви с модерен поглед – резултатите са много любопитни. Бродериите са невероятни – всички знаем каква богата традиция има народът ни в това точно умение, хубаво е, че има кой да я поддържа и развива. Дърворезбата в този край на България е древно умение и вероятно тук има най-голям избор от уникални предмети, които няма как да не бъдат разпознати като родни – всеки елемент в тях ни е близък – като приказките на бабите ни, но в 3D. А в най-големия павилион в момента има изложба на Димитър Казаков-Нерон и само заради нея си струва да се отиде дотам.

Трявна

Едно от най-любимите ми места! Толкова спокоен, китен, възрожденски мъдър град ми се струва, че няма никъде. На много места имам чувството, че виждам отпечатък от преди век или два – че там е било абсолютно същото, църквата, кулата, мостът, чаршията. Но едновременно всичко е спретнато, варосано, преметено, подредено – скоро, сега. Площадът пред общината е образцов, фонтанчето и чешмите работят, навсякъде има цветя, всичко е спретнато и свети. Впечатляващо е, защото всъщност не е обичайно за много градове – а се оказва, че може. Всички музеи са в реставрация по някакъв европейски проект, но въпреки това работят и дори ако някъде има подпряна стълба или оставена кофа, може да се мине и да се разгледа. В Старото школо има нови експозиции, за които сега са направили място, например изложба на стари часовници. Дарението на братя Казакови, което няма как да се разкаже без да се преживее и малката стаичка на училището по взаимоучителната метода. Много е интересна тази стаичка. Уж тогава са били по-семпли времена, учениците учели лесни неща като смятане и четене, главно по таблиците на стената – но ако се зачетем внимателно в тези таблици, в тях са обобщени правила за поведение и послушание, които и днес са абсолютно валидни, а учебникът по граматика е изключително сложен.

Заслужава си да се посети и експозицията в Славейковата къща, не само защото рядко в едно семейство се раждат последователно двама толкова изключителни мъже, но и защото на малката площ на приземния етаж има събрана много информация, чудесно систематизирана и адекватно поднесена – с точното съотношение на факти, стихове и писма, които говорят сами за себе си. А необикновеното на Славейкови е и това, че са толкова различни и ако човек не се респектира от патриотизма и политическата всеотдайност на първия, сигурно ще се развълнува и преклони пред поетичния гений и остър ум на втория.

Пътуванията са не само срещи с градове, но и срещи с хора – с тези по улиците, но и с тези, чиито следи са останали само в думи, дърво или платно. А отпечатъците им остават в нас… 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...