ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Любимите ни ТВ сериали с наситени цветове и по-богат звук

Любимите ни ТВ сериали с наситени цветове и по-богат звук

Снимки: Станислав Димитров; локация: +Това

Като всеки истински фен на сериалите, не спирам да гледам, докато не изгледам поне един сезон наведнъж. А ако е през уикенда, неусетно изкарвам до нощите, взряна в малкия 13-инчов екран на вярното ми компютърче. Пробвала съм и да робувам на новите епизоди веднъж седмично, но не е за мен. Ако е сериал, нека да съм натрупала поне един сезон за гледане. В момента съм на вълна Peaky Blinders и "Историята на прислужницата", като съвсем скоро ще трябва да намеря други фаворити. Ето защо нямам търпение всички да си легнат най-накрая и аз да се усамотя в хола на тъмно и на спокойствие. И да се прехвърля в света на мърлявия Бирмингам на 20-те или в дистопичното близко бъдеще, в което теократично общество третира жените единствено като инкубатори за бебета.

Ще попитате защо се мъча на това малко екранче и не се ли убива удоволствието от гледането. Да ви кажа, доскоро въобще не си давах сметка за това. Пробвала съм да гледам сериали и на телевизора, но той е със средна големина, като субтитрите са наистина дребни, което превръща гледането в мъчение. А ако "Историята на прислужницата" може и без субтитри, то акцентът на Томи Шелби е предизвикателство дори и за лингвистите. Така или иначе, телевизорът си седи кротко изключен и аз си гледам сериалите през една-две вечери на компютъра, докато не ме помолиха да тествам един телевизор. Малко бях скептична, аз не съм "най-технологичният човек" на планетата, но се съгласих да видя това чудо със сложно име 4K UHD OLED Android TV 55OLED854.

Оказа се, че само името му е сложно. Телевизорът е с много стилен и ненатрапчив дизайн, а допълнителният Ambilight (да си призная, такова нещо не бях виждала досега) придава един приятен светещ ореол около екрана и добавя още повече емоция към гледането. Разбира се, тъй като не се доверих на себе си за включването, трябваше първо да го тества мъжката част от семейството, като заложиха на собствените си интереси – мъжът ми си пусна филм, а синът ми набързо свали игра от Google Play. Успях да хвърля и едно око на любимото си кулинарно предаване, преди дъщерите ми да се залепят пред екрана, за да гледат любимите си филмчета в YouTube. Направи ми впечатление, че с този телевизор не се налагаше да губим време в изписването на заглавия в търсачката, защото на гърба с дистанционното има и клавиатура. Представяте ли си? 

Макар и да имах ограничена възможност да погледам малко (предвид голямата конкуренция у дома), бях изненадана от качеството на картината. Цветовете бяха ярки и живи, но без да са изкуствено пресилени. Контрастът беше в пъти по-ясен, в сравнение с този на екрана на компютъра ми, като според мъжа ми това е заради видеопроцесора PS Pro Perfect Picture. Нямах търпение да стане вечер и всички да легнат, за да мога най-накрая да използвам телевизора по предназначение – да гледам любимите си сериали.

Дойде и моето време, а Томи Шелби и компания изглеждаха внушително на този екран. Можете да си представите колко зловещ изглежда Бирмингам, когато цветовете са толкова контрастни – синьото е още по-синьо, черното – още по-черно. А звуците от стрелбите отекваха в ушите ми дълго след това. Богатият звук се усещаше още повече при саундтрака на сериала, който включва имена като Ник Кейв и Пи Джей Харви. Една експлозия от цветове и звуци, която превърна гледането на любимия ми сериал в преживяване. 

А когато следващата вечер дойде време за бунтовничката Джун и нейната кървавочервена униформа, си дадох сметка защо хората наистина държат на телевизора си. Изведнъж започнаха да ми правят впечатление малките детайли – потропващи нервно пръсти, отекване на обувки по коридорите, превъзбудено говорене, което минава в шептене. Защото този телевизор на Philips е създаден за фенове на киното. 

С подкрепата на Philips

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...