Създаден преди малко повече от десет години и разположен в специално построена за целта сграда, музеят на модата е малко встрани от основния туристически поток в испанската столица, но именно затова е и задължителен за момичета – спокоен, интересен и ужасно красив.
Първата изложба с исторически испански костюми се случва в далечната 1925 г. Впрочем музеят и сега се нарича така – „Музей на костюма“, защото сбирката му е главно историческа, а е известно, че дрехите в историята са демонстрирали в огромна степен статута (икономически, социален, семеен) на хората. Дори и днес, когато някой е облечен в дрехи, по които можем да разчетем националност, епоха или стил, ние ги наричаме „костюм“. За щастие, в ежедневието ни отдавна са отпаднали почти всички подобни условности. [[more]] Сградата се намира в прекрасен зелен парк с леко хълмист релеф, така че се вижда отдалече. Построена е по проект, спечелил Националния приз за архитектура през 1969 г., и от откриването си до 1992 г. е била дом на Музея на изкуствата „Кралица София“. Самото здание е качено върху пилони, така че от прозорците му паркът се вижда идеално.
Музеят на модата като институция винаги е раздвоен между две задачи – от една страна, да разказва за самите дрехи, за тяхната роля в историята на обществото, за създателите им, в крайна сметка просто да показва дрехи, красиви и уникални като картини. От друга страна, модата като част от историята има много повече смисли и значения от просто дрехи. Тя формира и изразява представите на всяка епоха за красивото тяло, за онова, което е секси, скъпо, престижно. Всяко време си има свои силуети, материи, цветове, обувки.
Музеят в Мадрид е успял да събере под един покрив и двете. Половината експозиция е разходка, подобна на лабиринт, из дрехите на Испания през последните около пет века. Исторически Испания много рано развива своя собствена текстилна и модна индустрия. Разбира се, влиянието на големите европейски градове начело с Париж е неизбежно, но Испания има свои специфики и те личат съвсем ясно – ярки цветове, шалове, ресни, рисунки с мотиви от далечни земи, донесени от мореплавателите. Напълно в духа на европейската мода, мъжките дрехи са наравно, ако не и по-красиви от женските. Традиционните народни носии на Испания заслужават не по-малко внимание, да не говорим за одеждите на матадорите. [[quote:0]] От испанските дизайнери на миналия век най-подробно е разказано и са показани произведенията на Мариано Фортуни и Кристобал Баленсиага. Приносът на Фортуни в текстилната индустрия е ненадминат и до днес, а фабриката му във Венеция продължава да работи за големите модни къщи. Баленсиага е име, което не се нуждае от представяне, а дрехите му, създадени преди половин век и повече, могат да се носят и днес – нали това е висшата мода. Съвременната испанска мода е представена както чрез именитите дизайнери (например Адолфо Домингес), така и чрез Zara и Mango – моден феномен, който безспорно има своето място в този музей.
Теоретичната част на музея е не само интересна, но и напълно достъпна за експерименти – всичко може да се докосва, пробва, снима. Кринолини, обувки на платформи, корсети, ръкавици и какво ли не. За съжаление, част от реквизита липсва или е силно повреден. В специални кътчета е разказано за историята на текстилните бои, кройките, средствата за закопчаване на дрехите, за това колко струва един кат дрехи през вековете спрямо средното месечно възнаграждение (през ХVІІ век – 760%, днес – само 10%).
В крайна сметка, колкото и да се разказва, няма да е същото както, когато да се види. Така че запишете в мадридския си to do лист.
Благодарим на Yotuel за пътуването до Мадрид.
