Тези няколко месеца много говорихме за Венеция, за опустелите канали, за чистата вода. Днес си спомняме един страхотен текст за великолепието на този неповторим град и си мечтаем отново да го посетим!

Веднага си признавам: имах известни съмнения, че Венеция е малко прехвалена. И че е твърде туристическа. И двете се оказаха неверни. Няма такъв град просто. Невъзможен е. По хубост, по изящество, по романтичност, по трагичност, по великолепие. Град, който е бил център на света, или поне на обозримия Средиземноморски свят. И е огромен. Това е първата ми заблуда всъщност – мислех си, че става въпрос едва ли не за малък стар град, в който е концентрирана по-голямата част от забележителностите. А то изобщо не е така, изобщо...

Пристигнахме с влак от Болоня. От самото допускане на възможността да отидем започвах да треперя от вълнение и даже гледах да не повдигам пак въпроса, да не би нещо да попречи на този невероятен план. Накрая обаче нещата се случиха и двете с моята приятелка се качихме на влака рано сутринта и потеглихме. Гледах много да не се възторгвам, да не би после да взема да се разочаровам. Затова и си повтарях – едва ли е толкова красива, едва ли ще ми хареса толкова, едва ли ще мога да се абстрахирам от туристите...

Е, няма как да не се развълнуваш. Още на влизане в лагуната през пътниците във влака премина някаква осезаема тръпка на вълнение и нетърпение. Когато се сляхме с тълпата, която бързаше по перона към изхода, вече знаех, че няма как да не се възторгна. И когато излязохме на светло... И когато видях огромния канал и величествените сгради отвъд него, вече бях сигурна. Венеция е подценена!

Много ходихме, много. Бяхме си взели резервни обувки обаче и те, заедно със спокойствието, което ни беше обзело, много ни помогнаха. Спокойствието да не бързаме, да не тичаме, а да се потопим. Като се уморим, да седнем да изпием по едно кафе. Като ни дойде в повече от снимане и въздишане, да седнем на кея и да поседим просто. Това е единственият начин според мен. Защото всякакъв опит да опитомиш този град чрез туристически справочник, карта или списък със забележителности е обречен. Венеция трябва да се поема на малки глътки, иначе може да те задави. И трябва да се ходи пак и пак, да се виждат всеки път нови неща.

***

Ето малко съвети за тези, които планират да отидат там в момента, в който отново ще можем да пътуваме:

1. Отидете с влак. Така няма да трябва да си запазвате място на паркинг, а гарата, на която ще слезете, е направо на Канале Гранде. В събота ние попаднахме на намаление – взехме два билета на цената на един.

2. Вземете си карта още на гарата и тръгнете по малките улички към моста Риалто. По пътя хапнете и пийте кафе, няма смисъл да оставяте това занимание за площада на Сан Марко, където едно капучино е 8 евро, а тълпите са ужасни.

3. Ако искате да влезете в Сан Марко, е добре предварително да сте направили резервация онлайн или поне да проверите работното време. В противен случай се пригответе за дълго чакане на опашка и възможно затваряне под носа ви.

4. Разходете се в Дорсодуро – там няма толкова много хора, а се намират Галерията на Академията (обаче за нея си трябват няколко часа), музеят на Пеги Гугенхайм за модерно изкуство и църквата “Санта Мария дела Салуте”...

5. На връщане към гарата, когато сте вече без сили, си хванете вапорето – водно такси, което минава по целия голям канал. Така ще видите всички забележителни дворци по неговото протежение.

И после ще разказвате!

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

#bellaitalia

A post shared by Levena Lazarova (@levena) on Jul 4, 2018 at 8:52am PDT