ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мечтаем за Венеция

Мечтаем за Венеция

Снимки: авторът

Тези няколко месеца много говорихме за Венеция, за опустелите канали, за чистата вода. Днес си спомняме един страхотен текст за великолепието на този неповторим град и си мечтаем отново да го посетим!

Веднага си признавам: имах известни съмнения, че Венеция е малко прехвалена. И че е твърде туристическа. И двете се оказаха неверни. Няма такъв град просто. Невъзможен е. По хубост, по изящество, по романтичност, по трагичност, по великолепие. Град, който е бил център на света, или поне на обозримия Средиземноморски свят. И е огромен. Това е първата ми заблуда всъщност – мислех си, че става въпрос едва ли не за малък стар град, в който е концентрирана по-голямата част от забележителностите. А то изобщо не е така, изобщо...

Пристигнахме с влак от Болоня. От самото допускане на възможността да отидем започвах да треперя от вълнение и даже гледах да не повдигам пак въпроса, да не би нещо да попречи на този невероятен план. Накрая обаче нещата се случиха и двете с моята приятелка се качихме на влака рано сутринта и потеглихме. Гледах много да не се възторгвам, да не би после да взема да се разочаровам. Затова и си повтарях – едва ли е толкова красива, едва ли ще ми хареса толкова, едва ли ще мога да се абстрахирам от туристите...

Е, няма как да не се развълнуваш. Още на влизане в лагуната през пътниците във влака премина някаква осезаема тръпка на вълнение и нетърпение. Когато се сляхме с тълпата, която бързаше по перона към изхода, вече знаех, че няма как да не се възторгна. И когато излязохме на светло... И когато видях огромния канал и величествените сгради отвъд него, вече бях сигурна. Венеция е подценена!

Много ходихме, много. Бяхме си взели резервни обувки обаче и те, заедно със спокойствието, което ни беше обзело, много ни помогнаха. Спокойствието да не бързаме, да не тичаме, а да се потопим. Като се уморим, да седнем да изпием по едно кафе. Като ни дойде в повече от снимане и въздишане, да седнем на кея и да поседим просто. Това е единственият начин според мен. Защото всякакъв опит да опитомиш този град чрез туристически справочник, карта или списък със забележителности е обречен. Венеция трябва да се поема на малки глътки, иначе може да те задави. И трябва да се ходи пак и пак, да се виждат всеки път нови неща.

***

Ето малко съвети за тези, които планират да отидат там в момента, в който отново ще можем да пътуваме:

1. Отидете с влак. Така няма да трябва да си запазвате място на паркинг, а гарата, на която ще слезете, е направо на Канале Гранде. В събота ние попаднахме на намаление – взехме два билета на цената на един.

2. Вземете си карта още на гарата и тръгнете по малките улички към моста Риалто. По пътя хапнете и пийте кафе, няма смисъл да оставяте това занимание за площада на Сан Марко, където едно капучино е 8 евро, а тълпите са ужасни.

3. Ако искате да влезете в Сан Марко, е добре предварително да сте направили резервация онлайн или поне да проверите работното време. В противен случай се пригответе за дълго чакане на опашка и възможно затваряне под носа ви.

4. Разходете се в Дорсодуро – там няма толкова много хора, а се намират Галерията на Академията (обаче за нея си трябват няколко часа), музеят на Пеги Гугенхайм за модерно изкуство и църквата “Санта Мария дела Салуте”...

5. На връщане към гарата, когато сте вече без сили, си хванете вапорето – водно такси, което минава по целия голям канал. Така ще видите всички забележителни дворци по неговото протежение.

И после ще разказвате!

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

#bellaitalia

A post shared by Levena Lazarova (@levena) on

 

 

 

 

 

 

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...