Начин на живот

Мечти за Глазгоу

За мен най-приятен си остава споменът от разходката из кампуса на Университета, изкачването по хълма към катедралата и двете недопити чаши с шампанско върху ниската тухлената ограда в събота сутринта...

Мечти за Глазгоу

Глазгоу – най-големият град в Шотландия и трети във Великобритания – израства от малко селище на брега на река Клайд до едно от най-големите пристанища в централната част на Средношотландската низина. Името е келтско и вероятно произлиза от словосъчетанието “glas cau or” на мъртвия кумбрийски или на родствения му гаелски език и означава “зелено корито” или “зелена долина”. Появява се за първи път из хрониките през 1116 г. Съществуват обаче много по-стари летописи – още от 540 г., разказващи как крал Ридерх Щедри приветства почитания като покровител на Глазгоу св. Кентигърн, познат с народното прозвище св. Мънго (“мил”, “благ” на шотландски гаелски - бел. ред.), като епископ на създадената местна общност новопокръстени в християнската вяра. Именно св. Мънго се смята и за основател на Глазгоу.

Раннохристиянският мисионер през 453 г. основава манастир върху изгаснал вулкан – там, където днес се издига мистичната катедрала “Сейнт Мънго”. Това е място, което буди усещане за тайнственост и покой дори у откровена атеистка като мен. Съчетанието от усещане за непоколебима вечност и будещото асоциации за един стар летен хит име на светеца покровител ме провокираха да впиша името си в книгата за посетители и дарения.

Тук са живели хора още в праисторически времена. Селище е имало на най-плиткото място, което може да се преодолее, без да се строи изкуствено съоръжение. Римляните изграждат по крайбрежието на Шотландия защитна стена с ров, предназначена да спира набезите на бритите. Тя е известна като Антонинов вал и останки от нея може да се видят в Глазгоу. След разпадането на Римската империя, когато римляните се изнасят от Каледония, Глазгоу става част от обширно кралство със столица Дъмбъртън, което през ІХ век влиза в състава на Обединено кралство Шотландия.

Като втора по-големина метрополия в Шотландия, Глазгоу увеличава значението си, за което спомагат както усилията на епископите му, подкрепяни от едиктите на шотландските крале, така и различни светски събития като построяването на мост над река Клайд, учредяването в края на ХІІ в. на съществуващия до ден днешен панаир, откриването на Университета през 1451 г.[[quote:0]]През 1492 г. Глазгоу става отделна епархия, което повишава религиозното и икономическо значение на града през Средновековието и спомага за благосъстоянието му. Глазгоу развива риболов, вари пиво, търгува със средиземноморските страни, като изнася осолена херинга и сьомга. След Реформацията Градският съвет и гилдията на търговците увеличават богатството на града, строят и благоустрояват. Глазгоу участва в международната търговия със захар, тютюн, лен памук...

След присъединяването към Британската империя през 1707 г. Глазгоу получава достъп до обширните пазари на Северна и Южна Америка. През 1975 г. разширяването на басейна на река Клайд, каналът и други инженерни проекти превръщат града в средище на корабостроенето и търговията с руда от мините в Ланкашър.

Източник на вдъхновение на известни художници като Джон Аткинсън Гримшоу, Джон Нокс, Стенли Спенсър, отразяващи индустриалната епоха и постиженията й, градът е един от първите, създали общинска полицейска служба, трамвайна мрежа, метро. Местни забележителности са още библиотеката на Мичъл, архитектурни шедьоври като акведукта Лох Катрин, сградата на общината, художествена галерия, музеи. Градът е един от първите в Европа, достигнал един милион души население.

Двадесети век, Първата световна война и Голямата депресия слагат край на възхода на града. От средата на 50-те до 70-те години на миналия век в Глазгоу се полагат усилия за подобряване условията на живот, на здравето на жителите, събарят се придобили лоша слава гета. Кампанията “В по-добър и мил Глазгоу”, стартирана през 1983 г., влага много средства в превръщането му в културен и туристически център, в дружелюбно за жители и гости място.

Свидетел съм на забавно квартално мероприятие, афиширано като “дамско пижама парти”, при което приятни жени по пижами и нощни шапчици следваха указания, стрелки и получаваха напътствия от пунктовете, кикотейки се напред към мястото на купона. Гледка, разведряваща и нямаща нищо общо с киселите и напрегнати лица на моите съкварталки от петък вечер...

“Лоунли Планет”, най-голямото световно издателство на пътеводители, нарежда Глазгоу в Топ 10 на световните туристически градове. Той е на 43 място според индекса Mercer в Топ 50 на най-безопасните градове на планетата.

За мен най-приятен си остава споменът от разходката из кампуса на Университета, изкачването по хълма към катедралата и двете недопити чаши с шампанско върху ниската тухлената ограда в събота сутринта...