Начин на живот

Медуза – вковаващият символ на женския гняв

Богове и смъртни - никой не може да се мери с него

Медуза е красавицата горгона, която заради дързостта да се състезава с Атина по красота е наказана жестоко. Посейдон я съблазнява в храма на Атина, а гневната богинята превръща косите ѝ в живи змии. Това разказва старогръцката легендата за единствената смъртна сред сестрите горгони, надарена със страшна сила – да вкаменява всеки, който я погледне. Персей успява да убие Медуза, като използва отрязаната ѝ глава за щит, с помощта на който превръща враговете си в камъни.

Именно погледът на Медуза е незабравим за всеки, който е видял шедьовъра на Караваджо, съхранен през вековете в галерия "Уфици" във Флоренция. От стената на галерията наднича страховитата горгона, уловена в мига, в който осъзнава края си. Титани, богове, смъртни – никой от тях не може да се мери с Медуза, която притежава силата да убива и да търси отмъщение. През XVI в. било възприето Медуза да се смята за символ на триумфа на силата и разума над чувствителността, което пряко кореспондира с името ѝ от гръцки (Μέδουσα), означаващо „страж, защитничка, повелителка".

Това е и причината скулптори и художници от различни епохи да използват образа ѝ като магическа защита срещу злите сили. В близост до "Уфици" е и бронзовата статуя на Персей, който държи отрязаната глава на Медуза, дело на ренесансовия скулптор Бенвенуто Челини. Трагичната ѝ красота е вплетена и в множество римски мозаечни подове, които подчертават силата ѝ на муза, а не на чудовище.

Именно като жертва на изнасилване в свещения храм, Медуза не само че не получава изкупление за мъките си, а напротив – бива заклеймена през вековете като блудница, като символ на гнева на омърсените жени. Превърната е в чудовище от множество митологеми. Убийството ѝ също води до парадокс – от кръвта на блудницата, на изкусителката и на чудовищната развратница се ражда една от най-светлите фигури на старогръцката митология – крилатият кон Пегас, който като че ли оневинява Медуза и признава правото ѝ на изкупление.

И още...


По време на Френската революция Медуза се превръща и в символ на промяната. Якобинците я използват за емблема на “френската свобода”, като демоничният символ е препратка към страха от загуба на властта на привилегированите съсловия. Различният образ на Медуза се подчертава и от феминистката Елен Суксу в статията ѝ “Смехът на Медуза”, в която тя настоява, че мъжете са създатели на чудовищното проявление на Медуза заради страха от женското желание.

Ако те биха имали смелостта да я погледнат в очите, щяха да разберат, че тя не е смъртоносна, а напротив – привлекателна и усмихваща се. Жените трябва да се преборят с предразсъдъците на мъжете, че женското тяло е заплаха и трябва да “възстановят гласа на Медуза”, като говорят открито за насилието над нежния пол.

Поп културата си служи с образа на Медуза още по-свободно. От анимирания злодей в “Реактивните момичета”, през сравнение на британския министър-председател Маргарет Тачър с горгоната, до Madam Meduse на UB40 – митичната фигура е част от съвременния прочит на митологията. Дори модната империя Версаче избира Медуза за свое лого, именно защото тя кара хората да се влюбят в нея от пръв поглед – завинаги и безнадеждно.

Медуза е и героиня, която се появява в киното в най-съблазнителни форми – Наталия Водянова е пленителната горгона в римейка на "Сблъсъкът на титаните" от 2010 г., а удивителната Ума Търман е изкусителната Медуза в “Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”.

Пленителна красавица, чудовищен злодей, могъщо божество – Медуза е всичко това, но и много повече. Именно необяснимото и тайнственото я правят нестихващ източник на вдъхновение – тя е страхът и желанието, отмъщението и изкушението, красотата и падението.

 

Да си припомним и преданието за героя Персей