Начин на живот

Менопаузата не е болест, макар да се усеща като такава

Отбелязваме Международния ден на менопаузата

Менопаузата не е болест, макар да се усеща като такава

Снимка: Pexels 

Всяка година на 18 октомври отбелязваме Международния ден на менопаузата, който има за цел да повиши осведомеността за процеса и възможностите за подобряване на женското благосъстояние в този период. Менопаузата на практика прекратява функционирането на яйчниците, с което приключва както менструалният цикъл, така и възможността за забременяване. Менопаузата обаче не е болест, макар при много жени да протича тежко. Тя е неизбежен биологичен процес на тялото, който настъпва с течение на годините, защото яйчниците спират да произвеждат годни за оплождане яйцеклетки. Най-често това се случва между 45 и 55 години, като средната възраст е 50-51 години.

 За съжаление процесът е съпроводен с хормонални промени в тялото и съпътстващи симптоми. Така нареченият климактериум, който настъпва година преди менопаузата сприключване на менструацията, идва с горещи вълни, изпотяване, втрисане, резки смени в настроението, проблеми със съня, болки при полов акт, вагинална сухота, повишаване на теглото и други неприятни събития. Причината – произвеждат се по-ниски нива на естроген и прогестерон, които отговарят за много процеси в женското тяло. Някои жени дори споделят, че се сблъскват с безпокойство и депресия. Ето защо е важно да се повиши информираността по темата, вместо да остава табу.

Средната възраст по същество е стресиращо време за жените, защото идва със значими житейски събития – смърт на родителите, порастване на децата, раздяла с партньора. Менопаузата е преход към нова фаза от живота, като много дами изпитват чувство на загуба заради неспособността им да заченат отново. Няколко изследвания на американския Национален иститут по остаряването (National Institute on Aging) показват, че по-високите нива на социална подкрепа по време на менопаузалния преход могат да намалят честотата и тежестта на симптомите на менопаузата. Не е напълно ясно как социалните връзки работят за поддържане и/или подобряване на здравето и благосъстоянието, но учените са категорични, че липсата на разбиране от близките води до по-негативни поведенчески и психологически процеси.

Но вместо това все още наблюдаваме липса на разбиране и емпатия спрямо дамите, които преминават през менопаузата. Чуваме хапливи подмятания или открити подигравки спрямо тях, а отношението към темата е снизходително. Липсват и медикаменти, които да разрешат съпътстващите проблеми, могат само да ги облекчат симптомите и то за кратък период от време. Някои жени дори се срамуват да говорят за случващото се – първо от страх да не станат обект на шеги и второ, защото трудно признават и пред себе си, че вече не могат да изпълняват детеродна функция. Но това не ги прави по-малко жени или по-малко женствени. Менопаузата не е диагноза, не е край, не е и срамна, а е един от многото сложни процеси в женското тяло, които изискват повече обществено внимание.

Закъснелите ефекти на сексуално насилие, за които не знаехме