ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моят Камино

Моят Камино

„Справедливата битка е онази, която водим в името на нашите мечти!” (Паулу Коелю)

 

Казват, че пътят Камино започва за всеки от идеята да стъпи на него.

Близо осем години мечтах за Камино – още от мига, в който прочетох „Камино – пътуване на духа” на Шърли Маклейн. След това „Дневникът на един маг” на Паулу Коелю, „Сантяго де Компостела” на Радослав Стефанов, четях и съпреживявах пътеписи. Трупах надежда, че следващото лято ще бъда готова. Но се нижеха житейски събития и родителски отговорности, посрещнах и помагах за внуците си – „принцеса” Боряна и „принц” Явор, а и съответна финансова подготовка бе необходима.

Камино де Сантяго – този древен поклоннически път предстоеше. Започна обратното броене!
Всяка година прехвърлях по десет дена от отпуска си, за да мога следващата да разполагам с 30-35 дена – толкова са нужни за целия път. По разни причини отпускът ми се стопи и, поставена пред ново отлагане, а и с голямата подкрепа на моя син, взех твърдо решение да тръгна този септември и да измина поне последния етап от Пътя. Компанията ми се менеше всяка година. Може би заради недобра мотивация, липса на любопитство към неизвестното или житейски проблеми, но все не намирах съмишленици. И сега, и преди, определено смятам, че човек има нужда от компания, с която да сподели и съпреживее пътя. Макар самотното ходене в някои моменти да е много необходимо, добрата компания може и това да ти осигури.

И реших, тръгвам със случайни хора по Пътя. И може би категоричността, че тръгвам, най-неочаквано присъедини с голям ентусиазъм към идеята мои близки девойки и една приятелка, която нямаше твърдо решение да тръгне, така че се оформи група от четири души. Резервирах самолетни и автобусни билети, хотел в начална и крайна точка и две нощувки в Мадрид, които евентуално да съкратим, ако Пътят го наложи. Камино де Сантяго – този древен поклоннически път предстоеше. Започна обратното броене!

В основата на поклонническото движение към Сантяго де Компостела и възникването на пътя на св. Яков лежи легендата за този светец – един от 12-те апостоли на Исус Христос. Около десетилетие след кръстната смърт на Исус апостол Яков Зеведеев е екзекутиран. Неговите ученици пренасят тялото му до североизточна Испания и го погребват. В началото на IX век отшелник Пелагий наблюдава игра на светлини и падащи звезди – на това място откриват гроба на апостол Яков. Построяват църква, възниква селце, а по-късно се изгражда град Сантяго де Компостела. Според разпространено мнение Сантяго е испанското име на св. Яков, а Компостела се интерпретира като „полето на звездите”.

През Средновековието Сантяго де Компостела се превръща в един от най-големите поклоннически центрове след Йерусалим и Рим. Днес около 1000 души всеки ден посещават тържествената меса в катедралата на Сантяго де Компостела в чест на това, че успешно са завършили поклонението си.

Камино де Сантяго е голяма мрежа от древни пътища от цяла Европа, преливащи се в крайната точка Сантяго де Компостела в североизточна Испания. Най-популярният маршрут – Камино Франсес (около 800 км), започва от Сен Жан Пие дьо Пор на френско-испанската граница, преминава през Пиренеите, Памплона, Бургос, Леон, Сария до Сантяго де Компостела  и оттам до Финистере („краят на света”). Ходенето до Финистере изисква оше 3-4 дена, за което се получава допълнителна Компостела. Смята се, че Камино минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него.