Всички имаме своите любими летни кътчета по света. Места и пътешествия, планирани и чакани цяла година! Всички имаме своето Синьо лято! Десислава е споделила с нас частица от своето синьо лято, красотата на италианската природа и приключенския чар на семейната ваканция с деца.
Ходили сме много пъти на италианските езера на север през пролетта, лятото и есента. Както и много пъти в италианските Алпи на ски през зимата. Но една несбъдната мечта беше да видим планините през лятото.
И така, семейна ваканция, двама родители и две деца в първи и втори пубертет (11 и 4 години).
Полет до Бергамо и рент-а-кар. На около 45 минути от летището е първата ни спирка - малкото градче Леко на езерото Комо. Наемаме колела, оборудваме се с каски и потегляме по 23-километрова алея само за пешеходци и велосипедисти. Дъжд осуетява последните 5 км от маршрута, но за сметка на това децата се надвикват с едрите капки, че това било "най-якото преживяване, мамо и тати".
Ден втори - децата плуват в басейн между езерото и планината; вечеряме някъде между дуомото и кея на Леко. Старата любов към италианското росо се възражда, а след него и забранената вечерна доза джелато.
Обменяме няколко прощални думи с Рафаеле (нашият домакин в Леко), който проверява в Гугъл транслейтър какво точно ни е казал на английски, и потегляме към Менаджио - сгушено в една яка на езерото миниатюрно градче. Ферибот, хотел и веднага след това лодка под наем. Дъждът заплашва да се изсипе върху нас, което ни кара да се чувстваме като приключенци. Прибираме се навреме, за да гледаме бурята от идеалната локация на нашия хотел - отново между дуомото и джелатерията.
Вечерите в няколко думи са пица, меланцане, моцарела ди бъфала, лего, карти уно, смях и отново росо.
Следва ден със закуска на лодката. Дъщеря ни крещи от превъзбуда. Езерото е бурно, излиза вятър. Синът ни не мърда в спасителната си жилетка. Само върти очи и пестеливо отхапва от сандвича си с прошуто.
Следват 3 часа път към Ливиньо. На места тътрим с потока от коли между безкрайните селища. След незнаен брой завои между Швейцария и Италия се изкачваме на близо 2000 метра и 0 градуса. Количеството на снега се увеличава. Предната нощ е валяло.
Ливиньо е ски курорт през зимата, познат вече на много българи, и байк курорт през лятото. Един ден караме колела, на следващия се изкатерваме на трихилядника и правим 12 км преход в Алпите. Сбъдната мечта сред много красота.
А долу, в подножието на нашето приключение, градчето гъмжи от народ. Петък е и италианците прииждат за уикенда. В събота празнуват Notte bianca - бяла нощ. По улиците се носи аромат от скара, топло вино, палачинки. Италиански баби топят ябълкови шайби във фина панировка. Магазините са отворени до среднощ, а заведенията до рано сутринта на следващия ден - денят на нашето заминаване.
Автор: Десислава Димова
