Всички имаме своите любими летни кътчета по света. Места и пътешествия, планирани и чакани цяла година! Всички имаме своето Синьо лято! Андриан е на 32 години и живее в София. Обича да пътува, да танцува салса и да чете.
Както винаги, по време на ваканции отделям малко време само за себе си. Харесвам онова туристическо клише, което казва, че просто трябва да се изгубиш в един град, и тръгвам из Палермо ей така – безцелно, на своя собствена отговорност. Веднага ми се усмихва светията на туристите!
Първото нещо, което виждам, е очарованието на Piazza Pretoria. Голям почитател съм на фонтани и паркове, а от това, което е пред погледа ми, дъхът спира – впечатляващ фонтан с композиция от шестнадесет голи статуи на нимфи, хора, русалки и сатири.
Историята разказва, че през 1573 г. фонтанът е бил купен от Сената на Палермо, като първоначалното намерение е било да бъде поставен в двореца на Сан Клементе във Флоренция. Но явно впоследствие са размислили и фонтанът е останал тук. За тогавашното време се оказал с доста големи размери и, за да бъде монтиран на това място, се е наложило някои от къщите тук да бъдат разрушени. От 1860 г. се смята, че фонтанът олицетворява корумпираните общини, а и заради голотата на фигурите го нарекли Piazza della vergogna (Площада на срама).
Следва обядът. Ако навсякъде, където съм бил по света, хората просто се хранят, то в Италия имам чувството, че медитират над храната, която е с главно "Х". Оставам с впечатлението, че могат да се хранят и от пластмасови купички и чинии, но храната трябва да е безупречна. Влизам в малко магазинче и първото, което виждам, са едни оранжеви топки. Посочвам ги на усмихнатата продавачка, а тя весело и напевно отговаря Arancini. А аз само кимам. Виждайки, че съм турист, който няма да се справи с езика, и решила да ми помогне, тя грабва четири топки, с изумителна скорост ги опакова, подава ми ги с усмивка и казва Ciao, bello!
Навън, когато отварям торбичката, от нея се носи доста апетитен аромат. Името "аранчини" идва от портокал на италиански, заради оранжевия цвят на панировката. Със задоволство установявам, че това са топки ориз. В центъра имат телешко и грах, а в другите – сос бешамел. Италия за пореден път ме изненада приятно и ставам фен на аранчините завинаги!
Разходката продължава. Хората са повече от сърдечни и приятелски настроени. Струва ми се, че тук говорят най-напевния италиански, който някога съм чувал. Уличките – малки, непретенциозни и уютни, в някоя от които виждам италианска леля да простира пране. Сградите – старинни и примамващи те да се докоснеш до духа на древна Италия. Автентичната обстановка – нарушена от едно жълто Лаборгини, небрежно паркирано пред една от църквите. Десертите – разтапящи се в устата. Не пропускам да опитам прословутия сицилиански десерт каноли, пурички с крем, които засищат сетивата ти за дни наред.
Привечер, преситен от емоция и вкусове, ми остават сили само за едно италианско еспресо. Баристът го приготвя с такъв жест, че свят ми се завива. В този момент хората по улиците се раздвижват – усмихнати и унесени от прекрасния ден, който отстъпва мястото си на вечерта. От заведенията наоколо започва да се пробужда нощният живот. Живот, за който с благодарност да кажеш: "Ех, Палермо. Сицилия. Bella Italia!"
Автор: Андриан Георгиев
