ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моите пет неочаквани открития в Иран

Не съм мечтала да посетя Иран. Мечтала съм да посетя древните градове и гробници на Персийската империя, но не и Иран. Както всеки европеец потръпвах от мисълта за ислямския режим, превзел и сковал страната от няколко десетилетия и превърнал прозападната държава в крайнорелигиозна и опърничава съседка на страните в региона и враг на Запада.

Стана обаче така, че получихме покана от Turkish Airlines да посетим страната с група български туроператори – от този тип покани, които не можеш да откажеш, защото никога повече няма да получиш. И така, по логиката „Кога друг път ще отида в Иран?“, два месеца преди настоящето напрежение между САЩ и Иран да превърне подобни планове в пълна лудост, аз и още десетина българи, 8 от които жени, поехме към персийските територии.

Да, жените ходят с покрити глави!

Дрехите в куфара ми бяха предимно широки, с дълъг ръкав и крачоли. Макар да не ми се вярваше, че са жизненоважни, имаше и няколко шала. Бях прочела, че всички жени там ходят с покрити глави, дори европейките. Оказа се обаче, че има голяма разлика от теоретичната идея да ходиш с покрита с шал глава до реалността и безапелационността на това положение.

Полетът от Истанбул до Шираз е около 3 часа и половина. С полета на Turkish Airlines не се усетиха много, но се усети друго. Още докато кацахме, за няколко мига всички жени в самолета се преобразиха за миг – с едно отработено движение всички те вдихнаха като по команда шаловете и покриха главите си. Направихме го и ние, малко на смях, малко нервно, но без да подозираме, че ще си останем така за следващите пет дни.

Бързо-бързо стигнах до извода, че с покрита глава ми е по-добре. Когато си така, никой не те гледа /тоест, гледат те, но с одобрение и възхита, а не с укор/, а един от най-добрите съвети, които получих преди това от хора, които са пътували в тази част на света, беше – прави като местните и не се набивай на очи. Случи ми се два пъти да остана без шал на главата – единия път не забелязах, че ми се е свлякъл, докато се снимахме в двора на една джамия и един охранител любезно ми направи забележка. Другия път слязох от буса, с който се придвижвахме, и докато ровех из багажника, шофьорът ни самоотвержено се хвърли да ме прикрива с тяло от минаващите коли, с репликата – Lady, you’re in Iran!

Всички знаят английски

Дали заради господстващия допреди революцията прозападен режим, или заради традиционната за персите любознателност, в Иран почти не сме срещнали човек, с когото да не можем да се разберем. Продавачи, шофьори, полицаи, охранители, служители на реда – всеки знаеше точно толкова английски, колкото да успее да се разбере с нас. В спомените ми остана един достопочтен възрастен мъж на пазара в Исфахан, който говореше прекрасен британски английски, който истински ме впечатли.

Има живот и без фейсбук

Да, в Иран има интернет, но няма добра връзка с фейсбук. В повечето кафенета има wifi, съвсем по европейски. В кафенетата обаче няма алкохол. Няма и в ресторантите, няма в хотелите, няма дори и на борда на самолетите, които изпълняват курсове до ирански градове. След три дни без връзка с фейсбук и без традиционното „малко“ преди или след вечеря ние, българите, открихме други начини за забавление – музика, вицове, логически задачи, смях, фотография, четене на персийско-български речник, гадаене по стиховете на великия персийски поет Хафез и други забавни начини да прекарваме времето в буса.

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...