ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моите пет неочаквани открития в Иран

Иранците по необходимост са ги открили отдавна. В чудно красивия град Исфахан видяхме как минава времето на младите хора – в разходки по големия пешеходен мост над река Заяндех, в свирене на китара и пеене на песни, в смях и закачки. На градския площад семейства се разхождаха с каляски, деца тичаха с балони в ръка, музеите и джамиите бяха пълни с местни хора, които в неделния ден отдаваха почит на своята религия и история.

Хората са като нас

По стечение на обстоятелствата посетихме един обикновен ирански дом, в който ни посрещнаха домакинята – университетска преподавателка, и нейният съпруг, който не разбрах какво работи, но пък цяла вечер ни свири и пя. Как живеят ли? Като много български семейства – напълно нормално, в апартамент с голям хол, постлан с персийски килим, разбира се. Доста празен откъм вещи и техника, защото в условията на ембарго и липса на западни стоки, дори да имаш пари, няма какво да купиш. Шокиращата разлика беше в тоалетната - макар да бях свикнала с клекалата в обществените тоалетни, присъствието на подбно съоръжение в изрядно чистата тоалетна на този частен дом ме обърка. Отношенията в семейството са напълно подобни на тези у насжената не само готви, но и командва парада и покритата глава никак не й пречи да ръководи семейния живот. Впрочем вкъщи и пред близки хора жените могат да ходят без шалове, нещо, от което ние щедро се възползвахме, приемайки тримата иранци, които ни съпровождаха – гида, шофьора и фотографа ни, едва ли не за роднини. Те също ни приеха за такива и дори ни стиснаха ръка на сбогуване, нещо, което не се допуска на обществено място или между непознати.

Има много какво да се види там

От градовете и гробниците на персийските владетели като Кир Велики, Дарий, Ксеркс и Артаксеркс, през огромните джамии, до прохладните градини с фонтани – в Иран има много исторически и културни забележителности, които да бъдат видени. Туризмът е един от начините ембаргото да бъде преодоляно и осъзнаването на този факт е принудило режима да търси всякакви възможности, включително и нашата опознавателна обиколка. За съжаление, след създалото се напрежение между САЩ и Иран изгледите за активен туризъм са все по-малки, но за смели пътешественици място в Иран винаги ще има. Всички забележителности са означени, охраняеми, осветени и организирани така, че да могат туристите да се чувстват спокойни.

Аз лично се моля тази древна страна и чудесни хора да не станат жертва на световната борба за власт и петрол, а да живеят в мир и спокойствие. Дано някой ден и свободно.

 

А ето и един филм с награда "Оскар", в който се разказва за Иран

 

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...