ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На чай в къщата на Моцарт

На чай в къщата на Моцарт

В тази къща през 1984 година е сниман филмът „Амадеус“. А сега в къщата на Петер Сис се намира любимата ми пражка чайна.


Наука за Украйна: Европейски учени помагат на украинските
ОТ ГРАДА
29 май 2022 | Общество

Наука за Украйна: Европейски учени помагат на украинските

Вече четвърти месец Европа е поставена пред изпит за човечност. И всички се надяваме да не бъде оставена на...

Тази малка къщичка на улица „Нерудова“ е построена между 1253 и 1257 година. Сигурна съм, че само в Прага може да се пие чай в дом от 13-ти век! Тогава на това място минавала крепостната стена на града и до къщата имало порта, наречена „Страховска“. Останки от нея има в мазето и до днес. А входът на мазето е абсолютно старовремски – два обковани с желязо дървени капака на пода на чайната.
Къщата е собственост на Петер Сис – световно известен автор и илюстратор на детски книги – чайната е пълна с тях, на всякакви езици. Чаят е превъзходен, а част от цената му се отчислява директно за благотворителност. А тоалетната е в лабиринта от коридори в къщата отзад, които приличат на галерия, пълна с картини и цветя.

Винаги ми е било мъчно, че заведенията в София така бързо се появяват и изчезват. Чайната при Петер Сом винаги е там за мен - вече повече от десет години, в тази малка древна къща. Ако обичате чай и стари къщи, отидете някой път. Тя ще ви чака.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...