В българските народни традиции Еньовден вероятно е най-тайнственото и красиво денонощие. На 24 юни православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат, но се смята, че празникът датира много по-отдавна и е свързан с култа към слънцето. От народните песни и вярвания познаваме Еньо или Яньо – митичен герой, който се характеризира със силата на слънцето. Носи плодородие, здраве и благополучие в брака.

Поверието гласи, че точно на Еньовден слънцето достига крайната точка на своя път към лятото, спира да си почине и поема обратно към зимата. Късметлия е онзи, който го види в ключовия момент, когато то спира за момент и сякаш се замисля за себе си. Тогава трепти най-силно и според народната вяра трябва да станем рано, още по тъмно, за да посрещнем изгрева на открито. Според народа набраните преди изгрев треви и цветя са най-лековити и имат необяснима вълшебна сила. Именно тогава се смята, че "небето се отваря", видимият и невидимият свят се сливат, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, като ги даряват с особени лечебни свойства.

Народът вярвал, че човешките болести били 77 и половина. За всяка от тях имало билка, но за половинката липсвало. Затова на Еньовден се правела китка от 77 цели билки плюс една с половин стрък, която се избирала със затворени очи. На много от билките са се приписвали и свръхестествени свойства. Правели са се любовни заклинания, ритуали за плодородие и смекчаване на природните стихии. Билките са били първата аптека на човека, както и до днес вървят ръка за ръка с медицината за благото на човешкия род.