Прочетете и първата част на статията.
Ден 3
Напоследък ме преследват думите, че зад страха се крие абсолютната свобода. От няколко дни го виждам на живо ...
Преди 2 месеца, ако някой ми беше казал, че ще стигна не само до моя град, а че ще бъда и в мястото, за което си мечтаех, щях да му кажа че е луд! Факт е – човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!
Днес Париж ми се усмихна, полят със светлина и топлина от юнския ден. За тук, това направо е страхотен дар... Затова и хората са обути от ботуши до сандали, всеки според собственото си виждане, но задължително въоръжени с чадър. И аз се научих на това.
Денят започна със слънцето и аз си помислих, че курсът за френски кроасани може би ще ме отегчи. Ах, тези предразсъдъци – винаги искат да вземат властта. Но любовта към аромата на прясно изпечени печива (подчертавам последното) е по-силна.
Да, харесвам всякакъв вид печива и се опитвам да открия моето, за което така копнея. Засега хлябът води убедително, но кроасаните... Magnifique! Технологията, обяснена с трепет и лично отношение от шеф Erik, ми стана близка и някак си родна. Когато ръцете и сърцето работят заедно, езикът е един за всички, този на страстта към хубавата храна. Силно вярвам в това, сега още повече. Американци, австралийци, канадци и една българка месят здраво и си помагат, изпълнени с удоволствието от научаването на нещо ново и силно желано. Резултатът – вкусни топли кроасани, ролки с крем ванилия и шоколадови пръчици, pan o“chocolate, канелени ролки с кафява захар. Ароматно кафе, чай с мляко и вдъхновяващ разговор. Не е лесно, но е школа и мога да кажа, че научих нови и много интересни неща.[[quote:0]]Вече бях полетяла .... Слънце, Сена, лек бриз и 8 км пеша из града на любовта! Тялото за малко да се предаде, ама душата беше по силна:) Вървях и очите ми пак и пак в кулата, като малко дете. Реших да разгледам отново градините на Тюйлери. Гледката към Конкорд и Триумфалната арка беше зашеметяваща. Хем е отпускаща, зелена и релаксираща, хем си в центъра на света. Поне там е моя център. Последно бях там през октомври, беше пак топло, но този прилив на енергия липсваше... Днес затворих очи, отпуснах тяло, отворих сетива и спрях да мисля. Точно там! Където градът жужи, парижани обядват, туристите снимат...
Водата пак ме привлече и от там – хоп на rue New York. За първи път видях ресторант със звезда Мишлен. Видях и посетителите, основно красиви жени излъчващи стил и класа. Едно пиколо със шапка, като по филмите. И кулата величествено напомняше за себе си, надничайки над дърветата.
Оттам – rue Montagine. Мислех си по какво си приличат кулинарията, модата и музиката? И стигнах до отговора – по страстта! Тази улица е емблематична. Изящна, изпипана във всеки един детайл. Чиста и подредена. Няма много туристи. Гордо си отстоява славата.
Само няколко минути по-късно се озовавам на avenu Chap de Elisses – претенциозна, претрупана и претъпкана от суета. Но има нещо привлекателно в нея. Още не знам какво точно.
После следва късен обяд на Place du Clishy. Това място определено ме привлича, макар да е от по-тъмните зони на Париж.
И пак влак .... Толкова много хора и всеки носи съдбата си. Сутрин са с костюми, забързани, сериозни, делови. Следобед са вече по-шарени, поели доза адреналин от деня.
Обединяват ги мобилните телефони, слушалките и погледите надолу. Рядкост е да видиш някой, които просто се наслаждава на пътуването. Времето е ценно, но понякога просто да погледаш шарените лица на забързаните подминаващи действа много зареждащо.[[quote:1]]Ден 4
Париж става все по-вълнуващ за мен... В четвъртък, част от моят живот беше в лицето на мой колега, музикант, с когото пътувахме заедно насам. И с него двамата превземахме Париж по много интересен начин. Първото място, което ми се видя добро начало на деня, беше базиликата Секрекьор. Тръгнахме по малките улички в търсене на магазинчета за музикални инструменти. И двамата носехме различни спомени и мечти. Аз – за моето първо идване на това място, той – за неговата първа китара. Важно уточнение е, че всеки от нас познаваше Париж. Той беше живял там около година, аз последните 2 години съм прекарала общо около 5 месеца в града, но за първи път влязох в църквата. Придобих онова усещане, че Бог е навсякъде. Усетих как всички там сме едно – хора, деца на Бога! Независимо от цветовете, езиците, височината и възрастта, всички там някак си се свързвахме в едно цяло.
Излязохме от църквата и поехме по нов път за мен – към малките кокетни улички на Монмартър. Няма такава атмосфера, безвремие и любов. Опасно място е това, влюбиш ли се, просто оставаш! Видях го в очите на художниците.
И изведнъж, ето го - моето място. Пекарна в топли цветове, сякаш току-що излязла от мечтите ми. Ухаеше на прясно изпечени кроасани, ароматно кафе и приветливо подканяше своите посетители. Седях на вратата и се чувствах като в храм. Не можах да вляза, защото имаше опасност да си остана там:)[[more]]Всеки път откривам нови парижки потайности. И както става обикновено – каквото не търсиш, това намираш.
Уж едни и същи, но картините са различни. На едни места, всеки път ми се случва нова история. Най-точното описание на това е свобода. Тук за първи път усещам как се движа с инстинктите си. Не от мястото на страха и предразсъдъците, а с чистия извор на първото усещане за момента.
Айфеловата кула, 16-ти район на Париж, Марсово поле... Голямо обикаляне в кръг, за да осъзнаем едно. Често това, което търсим, е точно пред очите ни!
Край
